Аджерпрес: Микробиоложка от румънски произход е сред 72 жени учени, чиито имена ще бъдат изписани на фриз на Айфеловата кула


Агнес Улман, специалист по микробиология от румънски произход, е сред 72-те изследователки, чиито имена ще бъдат гравирани на фриз на Айфеловата кула в Париж, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на сайта sortiraparis.com.
Преди 130 години на фриз на първия етаж на Айфеловата кула със златни букви са изписани имената на 72-ма френски учени - изследователи, инженери и индустриалци, като почит към научния дух от края на XIX век.
Към тях скоро ще бъдат добавени имената на 72 жени учени, сред които легендарната Мария Кюри, Анжелик дю Кудрей - акушер-гинеколог, родена през 1712 г., Ивон Брюа - физик и математик, починала през 2025 г., и Агнес Улман, микробиолог от румънски произход.
Кметът на Париж Ан Идалго наскоро обяви списъка с предложените жени учени в областта на астрономията, математиката, медицината и други области, чиито имена ще бъдат добавени на лента над съществуващия фриз.
Специалистът по микробиология Агнес Улман (1927 - 2019) е родена в Сату Маре, Северозападна Румъния. Тя учи в университет в Будапеща и бяга от Унгария през 1959 г. с помощта на Жак Моно. През 1966 г. получава френско гражданство и по-късно работи в Националния център за научни изследвания - CNRS (1972 - 1992) и в Института „Пастьор“ (1978 - 1996), където става ръководител на лаборатория през 1978 г. и професор през 1983 г. Тя е автор на близо 200 научни статии и е допринесла за множество курсове с акцент върху практическата лабораторна работа.
Близък сътрудник на Жак Моно и международно признат изследовател, Улман има значителен принос за развитието на молекулярната биология. Нейната работа върху механизмите на генетична регулация (включително лактозния оперон) и алостерията се оказва решаваща за разработването на нови лечения и ваксини.
Улман се е интересувала особено от коклюш (магарешка кашлица) и е разработила ваксини, като комбинирала генетично модифициран коклюшен токсин с антигенни фрагменти. 
Целта на проекта, иницииран през март 2025 г. от град Париж, компанията, управляваща Айфеловата кула (SETE), и Асоциацията „Жени и науки“, е да издигне жените учени „на полагащото им се място в научния Пантеон“, обяви община Париж.
Списъкът с имената на 72-те жени учени трябва да бъде представен и одобрен от членове на три съответни академии (на науките, медицината и технологиите), които ще обявят становището си за официалното и окончателно валидиране на списъка.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Смолян

С концерт спектакъл от Смолян започна националното турне на Илия Луков „С България в сърцето“

С концерт спектакъл в Родопския драматичен театър тази вечер в Смолян започна националното турне на Илия Луков „С България в...

Кърджали

Кърджали беше последният град извън столицата от националното турне на ансамбъл "Филип Кутев"

Кърджали е последният град преди финалния концерт в София, от националното турне на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, посветено чрез...

София

Цифровите технологии като мост към нови публики бяха във фокуса на първия ден от форума „Дигитализация и иновации за културно наследство“

Дигиталните технологии като мост между културното наследство и новите публики бяха във фокуса през първия ден от четвъртото издание на...

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...