Американски историци бързат да намерят корабокрушенски останки в Големите езера, преди да бъдат унищожени от миди

Американски историци бързат да намерят корабокрушенски останки в Големите езера, преди мидите от вида Dreissena bugensis да ги унищожат, съобщи АП.
Хладната сладка вода на Големите езера обикновено поддържа останките от корабокрушения толкова добре запазени, че гмуркачите могат да видят чиниите в шкафовете на борда на потъналите кораби. Сега обаче инвазивен вид мида унищожава останките в дълбините на езерата, принуждавайки археолози и историци да побързат и да открият възможно най-много останки, преди да бъде изгубена всяка физическа следа от многовековната морска история в региона.
Мидите от вида Dreissena bugensis – мекотели с размер на човешки пръст, имат ненаситен апетит. Те са се превърнали в доминиращия инвазивен вид в долната част на Големите езера през последните 30 години, твърдят биолози. Тези миди се захващат за дървени съдове, надграждайки се на слоеве, които са толкова дебели, че могат смачкат цели стени и палуби. Засега не е установен начин за справяне с мидите.
Видът Dreissena bugensis, произхождащ от Русия и Украйна, е открит в Големите езера през 1989 г. Учените смятат, че мидите са били донесени от трансокеански товарни кораби, пътуващи към пристанищата на Големите езера. Този инванзивен вид се храни с планктон и други хранителни вещества, като така елиминира основното ниво на хранителните вериги. Мидите могат да се прикрепят към меки повърхности на големи дълбочини, което им позволява да колонизират дори пясъчните дъна на езерата.
Тъй като тези миди могат да се прикрепят към потънали дървени кораби, като се натрупват една върху друга, детайли от останките като табелки с имена или дърворезби остават напълно скрити. Гмуркачите, които се опитват да ги изчеткат, неизбежно отлепват парчета дърво. Мидите също могат да създадат облаци от въглероден диоксид, които разяждат желязото и стоманата, като така ускоряват разпадането на останките от метални кораби.
Видът обаче все още не се е установил в Горното езеро. Биолозите смятат, че водата там съдържа по-малко калций, от който се нуждаят мидите, за да направят черупките си.
Уейн Лусарди, щатският морски археолог на Мичиган, направи дълъг списък с корабокрушенски останки в долните Големи езера, завзети от миди. Списъкът му включва три товарни кораба – един, потънал в езерото Хюрън по време на буря през 1966 г., друг, потънал в пролива Макинак през 1965 г., и трети – потънал в северната част на езерото Мичиган по време на буря през 1958 г. Лусарди прави опити да извади самолет, паднал в езерото Хюрън по време на изпитателно упражнение през 1944 г.
Опциите за справяне с инванзивните миди могат да включват третирането им с токсични химикали, покриването им с брезенти, които ограничават водния поток и ги лишават от кислород и храна, въвеждането на хищници в екосистемата, или пък задушаването на мидите, като във водата се добави въглероден диоксид.
Докато бъде решен този проблем, археолози и историци се опитват да намерят възможно най-много останки, за да ги картографират и документират, преди те да се разпаднат заради дейността на мидите.
Изложени на риск са физическите останки от морската индустрия, която е допринесла за заселването на района на Големите езера и създаването на важни пристанищни градове като Милуоки, Детройт, Чикаго и Толедо.