Археолози откриха останки от сграда от османския период при спасителни разкопки в Кръстатата казарма във Видин

Археолози откриха останки от масивна сграда, датирана предварително към XVII век, по време на първия етап от спасителните археологически разкопки в южния двор на Кръстатата казарма във Видин. Това съобщи ръководителят на проучванията д-р Ваня Ставрева при представянето на резултатите от извършените дейности.
Разкопките са реализирани със средства на Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин. Те са започнали като спасително проучване на структура, представляваща потенциална опасност за посетителите на обекта. В процеса на работа археолозите са попаднали на останки от масивна сграда, включително част от помещение с тухлен под и съседна каменна стена.
По думите на д-р Ставрева проучената площ засега е твърде малка, за да се направят категорични изводи дали отделните структури са свързани помежду си. Сред откритите върху тухления под находки са монета, датирана от XVII век, както и луксозни фаянсови съдове от същия период, които дават основание за предварителни хронологически предположения.
За да се установи предназначението на сградата, е необходимо археологическите проучвания да продължат и да бъде разкрита по-голяма част от обекта, посочи д-р Ставрева. Тя отбеляза, че южният двор на Кръстатата казарма предлага добра възможност за изследване на стратиграфията, тъй като теренът не е бил засегнат от по-късно гражданско строителство.
По време на разкопките са открити и множество керамични, костни и железни артефакти, които предстои да бъдат обработени и анализирани, за да се получи по-пълна информация за историята на района. Според археолозите под пластовете от османския период е възможно да бъдат открити и средновековни находки.
Сред по-интересните открития са два фрагмента от османски надгробни паметници. Единият е от женски паметник без надпис, а другият – от мъжки еничарски паметник, който вече е разчетен. Подобни паметници са рядко срещани на територията на България и представляват значителен научен интерес, обясни д-р Ставрева. И двата фрагмента обаче са намерени извън първоначалното им местоположение и не са свързани с гробни структури.
Проучваната първоначално кръгла структура се е оказала отводнителна шахта от периода преди изграждането на канализационната система. Археолозите са разкрили и канал, водещ към по-съвременна шахта, датирана от 1933 г. по надпис върху откритите плочи. На една от тях е изписан текстът: „Българино, обичай отечеството си, жертвай се за него“, както и годината 1933. Според изследователите това свидетелства за периода, когато Кръстатата казарма все още е била използвана от Трети пехотен Бдински полк.
Заместник-ръководител на археологическите проучвания е Емил Ванков от РИМ – Видин. Според археолозите е твърде рано да се формулират конкретни хипотези за характера на откритата сграда, докато не бъдат събрани повече доказателства от бъдещи разкопки.
Директорът на музея д-р Христина Кирилова поздрави екипа за постигнатите резултати и отбеляза, че проучванията са реализирани по инициатива на музейния специалист Марио Пантев. Тя изрази надежда разкопките да продължат, като подчерта, че музеят ще оказва пълна подкрепа на археолозите. Според нея първите резултати са много добри и дават основание за нови открития, свързани с историята на Видин.