Библиотеката трябва да бъде пазител на паметта и модерно място за срещи и знание, каза Савина Цонева, директор на РБ „Априлов-Палаузов“ в Габрово

Библиотеката има ключово място в обществения живот във всички времена, а съвременните тенденции я превръщат в т.нар. „трето място“ – пространство извън дома и работата, където хората се срещат, учат и общуват. Това каза в интервю за БТА директорът на Регионална библиотека (РБ) „Априлов-Палаузов“ в Габрово Савина Цонева по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
По думите ѝ библиотеката има важна роля и в амбицията на Габрово да се утвърди като град с потенциал за Европейска столица на културата. Цонева посочи, че институцията следва устойчива политика за привличане на читатели и въпреки финансовите затруднения се стреми да осигурява богат и разнообразен библиотечен фонд с най-новите издания.
Тя отбеляза, че библиотеката работи в условията на удължен бюджет, което затруднява изпълнението на част от дейностите. Въпреки това институцията продължава да се стреми да обогатява фонда си, като получава дарения от читатели, организации и частни лица.
„Стремим се да осигуряваме на хората богат фонд от различни отрасли на знанието и художествена литература, която се търси най-много“, посочи Цонева.
Директорът на библиотеката съобщи, че от близо 3000 регистрирани читатели около 1000 са деца до 14-годишна възраст. Жените продължават да бъдат по-активните читатели и са приблизително два пъти повече от мъжете. По думите ѝ интересът към книгите остава устойчив сред всички възрастови групи, а прогнозите, че дигиталните технологии ще изместят четенето, не са се сбъднали.
Според Савина Цонева изкуственият интелект не може напълно да замени книгите и библиотечните фондове. Тя даде пример с личен опит при търсене на конкретен цитат на Константин Иречек, който не е бил открит чрез изкуствен интелект, но е бил намерен в нейни архивни записки.
„С традиционно и електронно търсене достъпът до информационни източници е пълен“, коментира тя по отношение на новите технологии и традиционните източници на информация.
Цонева подчерта, че габровци проявяват активен интерес към библиотеката. По думите ѝ електронният каталог се използва интензивно, а срещите с писатели привличат многобройна публика. Тя определи библиотеката като една от водещите в страната и припомни, че наскоро е получила национално признание.
Директорът на културната институция разказа и за отличието „Библиотекар на годината“, присъдено от Българската библиотечно-информационна асоциация. За нея най-ценен е фактът, че номинацията е дошла от колеги от други населени места.
„Това е признание от библиотечната общност в България и затова е особено ценно за мен“, каза Цонева.
Тя отбеляза, че това е първото подобно отличие за Габрово в тази категория, макар библиотеката да е имала предишни номинации за „Библиотека на годината“, както и отличен „Млад библиотекар на годината“.
Савина Цонева припомни, че през тази година библиотеката отбелязва 165 години от създаването си. Годишнината ще бъде отбелязана на 26 октомври. Литературен фестивал и книжно изложение под мотото „Четенето – вселена от светове“ са сред събитията, планирани за периода между 23 и 25 септември. Очаква се участие на автори и представяне на книги, като вече има потвърждение от писателите Гергана Лаптева и Васил Попов.
По повод годишнината библиотеката подготвя и изложба съвместно с Регионалния исторически музей – Габрово и Държавния архив, както и библиография за последните пет години като продължение на изданието, посветено на 160-годишнината на институцията. Проектът е одобрен по Националния културен календар, но към момента все още не е финансиран.
„Библиотеката трябва да бъде едновременно и консервативна, и модерна“, каза още Цонева. По думите ѝ консерватизмът е необходим за опазването на книжовното и културното наследство, но същевременно институцията трябва да предлага съвременни форми на обслужване и достъп до информация.
Тя посочи, че библиотеката работи с автоматизирана система за обслужване повече от десетилетие, а чрез модула „Моята библиотека“ читателите могат онлайн да проверяват наличността на книги, да ги заявяват и след това да ги получават на място.
Институцията организира и обучения за повишаване на дигиталната и медийната грамотност, както и инициативи за различни групи потребители. В Детския отдел се провеждат срещи с писатели, образователни и занимателни игри, изнесени уроци, четения, творчески ателиета, викторини, камишибай театър и връчване на свидетелства за завършен клас.
Всеки месец се изготвя класация на най-четените детски книги. В отдела се провеждат и обучения по начално програмиране с робота „Finch“ и занимателни игри с програмируемата интерактивна играчка „BeBot“. Всяко лято в градинката с мечето се организира лятна читалня на открито.
Цонева обърна внимание и на виртуалните изложби, които библиотеката организира. По време на Европейската нощ на музеите на 23 май посетителите са могли да видят две виртуални експозиции – посветена на 150 години от Априлското въстание и изложба за любопитни габровски личности, факти и събития.
Представен е бил и ръкописът „Кодекс на село Габрово“ от 1834 г., написан от Неофит Рилски, както и ателие за творческо писане.
Сред основните предизвикателства пред библиотеката директорът открои поддръжката на сградния фонд. Основната сграда е завършена през 30-те години на XX век и скоро ще навърши 100 години. Тъй като е паметник на културата, всяка намеса трябва да бъде съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата.
В момента се съгласува проект за усвояване на вътрешния двор на библиотеката. Там се предвижда изграждането на нови хранилища и зала за събития, които да помогнат за преодоляване на недостига на площи. Цонева отбеляза, че малко хора знаят, че сградата има вътрешен двор, в който вече е изграден асансьор за хора с увреждания.
По думите ѝ фондовете на библиотеката продължават да нарастват и в бъдеще ще бъде необходимо допълнително разширяване. Тя даде пример със съвременната сграда на Регионалната библиотека в Сливен като успешен модел за развитие.
В библиотеката работят общо 34 души, сред които 22 библиотекари, ИКТ специалисти, счетоводител, административен и поддържащ персонал. Според Цонева тази професия не може да се упражнява без любов към книгите и към хората.
„Понякога човек сам не знае какво търси и добрият библиотекар трябва да успее да му помогне да открие точното четиво или информация“, каза тя.
Сериозен интерес има към краеведските и родовите проучвания. Почти цялата краеведска картотека на библиотеката вече е въведена в електронен вид, което улеснява достъпа до информация за студенти, изследователи и автори на книги.
Според Цонева в краезнанието особено важно е информацията да бъде достоверна, защото остава за бъдещите поколения.
Сред най-ценните реликви на библиотеката директорът открои ръкописа „Кодекс на село Габрово“ от 1834 година, написан от Неофит Рилски. Институцията притежава и множество старопечатни книги, сред които два екземпляра от „Неделник“ на Софроний Врачански от 1806 година.
По думите ѝ усещането да се държи книга, отпечатана преди повече от два века, е „нещо уникално“.
За 165-годишнината на библиотеката се подготвя и специална изложба с редки и ценни издания от фонда, който включва над 1200 заглавия само на български език, както и книги на други езици.