Благодарение на Априлското въстание имаме Третата българска държава, каза доц. д-р Николай Сираков, директор на РИМ – Сливен

Априлското въстание от 1876 г., макар и неуспешно във военно отношение, има изключителен исторически успех, защото поставя основите на възстановяването на българската държавност. Това каза директорът на Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен доц. д-р Николай Сираков по повод априлския брой на списание ЛИК, посветен на 150-годишнината от Априлското въстание.
По думите му въстанието е неуспешно като бунт, но успешно по своя исторически резултат, тъй като именно то привлича вниманието на Европа към българския въпрос и създава условия за възстановяването на българската държава.
Доц. Сираков отбеляза, че в Сливен въстанието се развива при особено трудни условия. След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г., в града са разположени значителни османски военни и полицейски сили, което на практика парализира дейността на местния революционен комитет.
Въпреки това, след избухването на въстанието в Четвърти революционен окръг, е взето решение Сливенският революционен район да се включи чрез организиране на чета начело със Стоил войвода. Целта е да бъдат повдигнати балканските села и да се създаде съпротива, която да подкрепи въстаническите действия.
Походът на четата завършва трагично – войводата загива при Сатма чешма, след като се предава с уговорката да бъде съден, но впоследствие е убит. Въпреки това, според Сираков, значението на въстанието не се измерва с локалните му неуспехи.
„Ние отворихме рана в сърцето на Османската империя“, припомни той думите на Георги Бенковски, като подчерта, че жестокото потушаване на въстанието предизвиква силен международен отзвук.
Сведенията за масовите убийства и опожарени български села провокират остри реакции в Европа и поставят с нова сила т.нар. Източен въпрос. Следват дипломатически действия, включително Цариградската посланическа конференция, на която се предлага създаването на автономни български области в рамките на Османската империя. Отказът й да приеме тези решения води до Руско-турската война (1877–1878), завършила с Освобождението на България. Следват договореностите, които довеждат до създаването на автономно българско княжество и поставят началото на Третата българска държава.
„Това въстание е изцяло българско дело – резултат от усилията на народа и на революционната организация, изградена от Васил Левски“, подчерта Сираков.
По повод 150-годишнината от Априлското въстание в Сливен е подготвена богата програма. Вече бяха представени книги, посветени на Васил Левски, включително изследвания на проф. Пламен Павлов и проф. Пламен Митев.
На 16 май, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, ще бъде открита изложба на централната улица в града, посветена на въстанието и героизма на четата на Стоил войвода. В програмата е включен и концерт на група „Епизод“, които ще представят нова патриотична песен.
През юни представители на музея ще участват и в кръгла маса в района на Кремиковски манастир, където ще бъде почетена паметта на Димитър Стефанов Казака – участник в четата на Христо Ботев. По традиция ще се състои и поклонение с участието на ученици от Сливен и района.