България е една от много добре развитите в STEM отношение страни, каза директорът на Националния STEM център д-р Найден Шиваров

Колкото и нереално да звучи, малка България беше поканена от Европейската STEM (Science, Technology, Engineering, Math) коалиция да представи своите добри практики, защото България е една от много добре развитите в STEM отношения страни. Това каза директорът на Националния STEM център д-р Найден Шиваров на днешния форум „Добрите практики на фокус“, чието пето издание се провежда днес в столичния „Интер Експо Център“. Форумът е организиран от фондация „Заедно в час“ и образователния портал prepodavame.bg и поставя акцент върху развитието на STEM подхода, както и върху интеграцията на изкуствения интелект (ИИ) в класната стая.
„В началото Министерството на образованието и науката (МОН), по национален проект, решава, на конкурсна основа, да обяви конкурс за изграждане на STEM центрове в българските училища. След селекция бяха избрани около 250 училища, които направиха своите центрове. Тогава се случи пандемията, затова някои от центровете закъсняха. На базата на много успешната реализация, по плана за възстановяване и устойчивост на стойност над половин милиард лева, се реши да се изградят училищни STEM центрове във всички държавни и общински училища в България. Това е един от най-големите проекти на МОН по плана за възстановяване и устойчивост. Една малка част от големия проект отиде и за изграждане на национален STEM център, три регионални STEM центъра, които хем да подпомагат училищните, хем да може в тях да бъдат обучавани учители“, каза още д-р Найден Шиваров.
„В началото имаше около 250 STEM центрове, а в момента се изграждат над 2200 училищни STEM центрове. С това се цели равен достъп на всички ученици до STEM образование. Дори в Германия, която е една от най-развитите страни в Европа, има STEM центрове, те имат нещо като нашите български читалища, във всеки град имат по едно или две. Това дори логистично е много неудобно, защото знаете колко трудно е да се организира един клас да посети дададено място. Докано при нас наистина се осигурява равен достъп, защото всяко държавно или общинско училище има такъв изграден STEM център. Много от тях са открити, а другите ще бъдат открити до края на юни месец тази година“, отбеляза д-р Шиваров.
По негови думи основните направления, по които работят STEM центровете, са „Природни науки“, „Зелени технологии и устойчиво развитие“, „Роботика и кибер-физични системи“, „Дизайн и 3D прототипиране“ и „Математика и информатика“. Шиваров допълни, че най-голям е интересът към „Природни науки“ и „Зелени технологии“, които приспадат към едно и също направление.
„Основните ни цели при развитието на STEM в България са интегрирането на STEM направленията във всекидневната ни работа, изграждането на увереност в изпробването на нови методи и техники, използването на проблемно-базиран, проектно-ориентиран и научноизследователски подход, стимулирането на професионалното развитие и създаването на общност от учители, целяща обмен на добри практики“, каза още директорът на Националния STEM център.
Темата за проблемите в системата на МОН и въвеждането на изкуствения интелект в класната стая разгледа създателят на картата „Черна писта“ Мартин Атанасов, който е ученик в 12. клас.
„Замисляйки се за проблемите на образователната система, се сетих, че няма какво много да направим по въпроса. Те си съществуват. И тази система, за която си говорим, няма как да бъде променена или пък решена с магическа пръчка, защото много често в една система търсим големите решения, големите реформи. Когато си говорим за система, която има нужда от промяна, най-силната промяна не започва там, където очакваме. Не започва от законопроект, не започва от стратегия. Тя започва от система. Отвътре. Не отвън, не отгоре. Започва отвътре, защото образователната система е конструирана по много сложен начин - учебни програми, нормативни актове, изисквания, атестации, всевъзможни неща“, каза Атанасов.
„Една система не е нищо повече от хората в нея. Системата на образоването не са стратегиите, учебните планове, не са изискванията на МОН или нещо друго. Образователната система е една класна стая, с един учител вътре и с 20-ина деца и повече. Това са 40 минути, които се преповтарят няколко пъти на ден в стотици училища в цялата страна и хиляди пъти на ден от понеделник до петък текат тези 40 минутни часове. Това е истинската образователна система, такава каквато е и каквато трябва да бъде“, каза още Атанасов.
Той определи добрите практики като нещо, което „е супер важно, защото когато си говорим за образование в България, разговорът твърде често започва и завършва с проблемите“.
„За мен въпросът трябва да е какво може да работи въпреки това - въпреки проблемите и въпреки недъзите на образователната система, как може да произвеждаме кадри, които са извън рамката, която ни се поставя. Образователната система поставя една рамка, която понякога изглежда твърде бавна за времето си и много трудно може да подготвим ученици за света, който се движи много по-бързо от времето и от рамката, която системата ни поставя“, обясни Мартин Атанасов.
От името на Центъра за развитие на човешките ресурси благодарности изказа Моника Янакиева - директор на дирекция „Селекция, договаряне и отчитане“ към Центъра за развитие на човешките ресурси. "Много искам да благодаря, че тази година колегите от „Заедно в час“ и prepodavame.bg се обърнаха към нас, за да станем официални партньори на това събитие. Много се радвам, защото смятам, че програма „Еразъм+“ е програмата, която достига до всеки и дава възможност наистина да обследваме добрите практики, както в България, така и в Европа, и това дава един добър пример в нашата образователна система."
Тя представи щанда на Центъра за развитие на човешките ресурси в рамките на изложението. Там по думите й посетителите могат да се запознаят с дейността Etwinning, „която дава възможност за обследване на добри практики между училища и детски градини“.