Чарлина Вичева представи визията на Европейската комисия за по-тясно европейско сътрудничество в областта на науката за океана и наблюдението на морската среда, което ще придобива все по-голямо значение през следващите години.
„Нито една държава, колкото и могъща да е, не би могла сама да се справи с такива глобални предизвикателства. Това може да стане само с обединяването на научния капацитет, потенциала и инфраструктурата“, каза министър Георги Вълчев. Той отбеляза, че през последните години България е постигнала значителни успехи в полярните изследвания. „Успяхме да обединим усилията на Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Военноморското училище във Варна и редица други институции, и сме желани партньори не само на страни от Европа, но и от целия свят“, каза министърът.
Министърът подчерта, че научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ позволява на България да събира ценни научни данни не само от Черно море, но и от Средиземно море, Атлантическия океан и Антарктида.
Проф. Георги Вълчев каза, че участието на страната ни в бъдещата европейска инициатива ще даде възможност на българските учени да работят още по-активно в международни научни мрежи и да допринасят със своята експертиза. „Надявам се България да бъде действително равноправен партньор“, отбеляза министърът.
Чарлина Вичева подчерта, че научните изследвания и знанията са сред основните стълбове на бъдещия Европейски пакт за океана, а създаването на обща система за наблюдение и обмен на данни е ключово както за опазването на морската среда, така и за устойчивото развитие и конкурентоспособността на Европа.
В срещата участваха също ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова и директорите на дирекциите „Международно сътрудничество“ и „Наука“ в Министерството на образованието и науката - Веселина Ганева и Янита Жеркова, информират от МОН.
Океаните заемат две трети от земната повърхност и те имат ключова роля за климатичните промени, защото в тях морските течения - студени или топли, определят климата на Земята. Всяко изменение на тяхната посока ще доведе до драстични климатични промени на сушата, до която те преминават. Това каза за БТА на 12 юни 2025 г. председателят на Българския антарктически институт (БАИ) проф. Христо Пимпирев, който участва тогава, от 9 до 13 юни, в конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) за океаните в Ница.