Българските съботно-неделни училища са мост между културното наследство на учениците и тяхната приемаща среда, заяви Зорница Гоган


Българските съботно-неделни училища са мост между културното наследство на учениците и тяхната приемаща среда. Това заяви Зорница Гоган по време на втория ден от международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Тя представи тенденциите и практиките в обучението в българските съботно-неделни училища в чужбина, като подчерта, че в тях насърчават чувството за принадлежност към родната култура и запазването на българската идентичност.
Гоган уточни, че българските съботно-неделни училища по света са близо 400, на територията на 6 континента, в повече от 45 държави, като в тях се обучават над 40 000 деца и ученици.
Тенденциите показват, че учениците, които постъпват в тези съботно-неделни училища, все по-малко познават българския език, което налага разработването на иновативни методи и техники на преподаване, за да може да се насърчава запазването на националната идентичност, обясни тя и увери, че обучението за България е най-сериозният приоритет на тези училища. По думите ѝ обаче има нужда от квалифицирани учители за обучение на български език. 
Резултатът от усилията на учителите, които се борят за съхраняването на българската писменост и идентичност в чужбина, бе представен в доклада "Майчиният език като фактор за изграждането на идентичност сред българските общности в чужбина" на проф. днк Мария Шнитер и доц. д-р Адриана Любенова. В него те обобщиха резултатите от тяхна анкета сред ученици и учители в българските училища в чужбина.
Анкетата е проведена сред 718 респонденти на възраст от 5 до 61 години от 11 държави в периода февруари – април 2024 година. 
В запитването 72% от участниците са родени извън България, едва 24% са родени в България и 4% са родени в семейство, което често сменя държавата на пребиване. 
Според данните 48% от анкетираните се самоопределят като българи, 11% се определят само като граждани на държавата, в която пребивават, а 41% са посочили и двете възможни опции. 
Според проучването 47% от респондентите се запознават с кирилицата в семейна среда, а 53% от тях - в училище.
Връзката с българския език е на много съкровено равнище. Той се използва като инструмент за общуване с роднините в България, както и в емоционалните моменти. Връзките с езика се появяват в особено важни моменти, обясни проф. Шнитер и представи предварителните изводи от проучването: "Езикът се усвоява предимно в семейна среда. Кирилицата се възприема по различен начин в различна езикова среда. Съхраняването на връзката с кирилицата в условията на натиск от страна на макрообществото зависи от участието на семейството и училищата."

Виена

Писателят Димитър Динев е сред участниците в 48-ите Литературните дни в Солотурн, Швейцария

Живеещият в Австрия писател от български произход Димитър Динев е сред участниците в 48-ото издание на Литературните дни в Солотурн,...

Сандански

Над 60 деца са заявили участие в юбилейното десето издание на конкурса „Детски Пирин фолк“ – Сандански 2026

Рекорден брой млади изпълнители са заявили участие в юбилейното десето издание на конкурса „Детски Пирин фолк“ – Сандански 2026, съобщиха...

Елхово

Музеят в Елхово представя каталога „Християнски светини” по повод Европейската нощ на музеите

Етнографско-археологическият музей в Елхово се включва в инициативата Европейска нощ на музеите тази събота – 16 май, съобщиха на уебстраницата...

Копенхаген

Китайският пианист Лан Лан получи първата международна музикална награда „Дафне“ в Дания

Китайският пианист Лан Лан получи първата международна музикална награда „Дафне“ в Копенхаген за своите артистични постижения и усилията си да...

Пазарджик

В Пазарджик представят сборник с доклади от конференцията „Минало, настояще и бъдеще на фантастиката“

Тази вечер в Младежкия дом в Пазарджик ще бъде представен сборникът с доклади от III Национална научна конференция „Минало, настояще...

София

В ново издание Людмила Миндова описва паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа

В ново издание Людмила Миндова разказва за литературите на Югоизточна Европа от втората половина на XX в. В книгата „Страдание...