Близо 200 реконструктори участват в деветото издание на Международния фестивал на историческите възстановки във Велико Търново

Близо 200 реконструктори от девет държави участват в деветото издание на Международния фестивал на историческите възстановки „Средновековен Търновград: приказки и легенди“ във Велико Търново. То бе открито днес и продължава до 9 юни, като се провежда основно на хълма Царевец и на площада пред него. Зад портите на крепостта има бойни игри и демонстрации, представяне на ежедневието, кухнята, занаятите, изкуствата и модата през средните векове в България, Византия и Европа. Посетителите могат да видят стари занаяти като калиграфия, иконопис, свещолеене, сечене на монети, производство на хартия, обработка на кожи, грънчарство, ковашки практики, производство на бижута и оръжия, извличане на благовонни масла.
Фестивалът откри заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев, който припомни, че той е създаден по инициатива на кмета Даниел Панов. Той подчерта, че това събитие показва какво представлява културният туризъм и какъв е потенциалът му да се развива и надгражда, особено когато е на място като Царевец, където всеки камък е история. Чрез този фестивал крепостта оживява и посетителите съпреживяват миналото и стават част от него, каза Генчев. Не по-малко ценно е и това, че той предизвиква интереса на децата и младите хора към историята, бита, обичаите, традициите и най-вече културата на нашия народ, каза още заместник-кметът. 
Директорът на дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ в Община Велико Търново Нелина Църова, която е и историк, коментира, че тазгодишната тема на фестивала за приказките и легендите е дошла от самосебе си, защото реанакторите с техните възстановки и костюми създават един приказен свят. Тя каза, че историите, свързани с Царевец са много и някои от тях са добре познати на хората, но нейната любима е тази за ръката на турския палач, която се вкаменява при опита му да посече св. Патриарх Евтимий.
На фестивала присъстваха и цели семейства възстановчици. Едно от тях беше това на родената във Велико Търново Мариета Тодорова, която работи като икономист-счетоводител, но е дъщеря на историк и от малка обича историята. Мъжът ѝ Тодор Тодоров е софтуерен инженер, но сам изработва старинните дрехи, с които са облечени. Тази година те показват възстановка на викингско облекло, тъй като викингите са пребивавали и по нашите земи през 9-10 век, пояснява Мариета. С тях е и дъщеричката им Лора, която е едва на 4 годинки, но от няколкомесечна възраст ходи с родителите си на различни средновековни фестивали.
Илиян и Томислава Лъскови са от сдружение „Чигот“, чието седалище е във Варна, но има клонове и в други градове на страната. Пресъздават Второто българско царство, а на Царевец показват как са се обработвали кожите и как са се изработвали и украсявали различните кожени изделия. Те участват във фестивала от самото му начало, а двегодишната им дъщеричка Ирена е с тях още от времето, когато е на няколко месеца. На нея също много й харесва, защото е любопитна и разглежда с интерес кой какво прави, казаха за БТА те. Дрехите на семейството са характерни за Второто българско царство и са по-прости, защото са занаятчийски. Ушити са от естествени материали по модели от средновековни стенописи и манускрипти от края на 12-и и началото на 13-и век.
Петър Петров е от Димитровград и е кондуктор, но хобито му е да прави средновековни възстановки като свободен реанактор. Облеклото и снаряжението му тежат над 20 килограма, но това не го притеснява, защото още от малък харесва рицарите, мечовете и средновековната история. 
Надежда Николова от Шумен също е гост на фестивала за поредна година. Тя представя български средновековни облекла, повечето от които копия от Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър, където е изобразено владетелското семейство. Тази година Надежда за първи път представя и мозайки, които изработва от над 20 години в елинистичен стил. Такива са се правили още в древни времена, но понеже изработката им е много трудна и бавна, а цената им висока, те са изместени от римските, които са много по-евтини, разказа за БТА тя. Мозайките, които тя прави са от ситни морски камъчета в естествен цвят. Набавянето и подбора им са много труден и дълъг процес, както и направата на мозайките, която отнема на Надежда от 6 до 8 месеца.
Анна Спасова се занимава с изработка на керамика и показва развитието й през различни исторически периоди. На фестивала във Велико Търново тя набляга върху търновската сграфитокерамика, като прави и презентация на занаята, чиято няколковековна технология не се е променила през годините. За БТА Спасова разказа, че търновската сграфитокерамика е повлияна от византийското изкуство и е характерна с бутилково зеления и карамеления цвят, по който може да бъде разпозната. Тя се е правела предимно за знатни хора и е била пищно гравирана и оцветена. В нея задължително се е влагал християнски символ, най-често орел. Техниката на изработване е трудна и не е само занаят, а изисква и художествени умения. Спасова изработва и енергийни руни, които са характерни предимно за скандинавските народи, но са съществували и по нашите земи.
Искра Цонева от сдружение „Търновци“ представя игрите на децата през Средновековието. Интересни са дрънкалките, които са още от Древна Гърция, каза за БТА тя. На щанда й имаше също керамични кукли, кукли от плат, от слама. В онези времена много се е играело на настолни игри, сред които са и добре познатите днес Дама и табла, разказа Цонева. Децата са си играели с топчета, зарчета, пумпали, играта с връв и копче Юнкс, свирели са на окарини, добави тя. 
Достъпът до събитията на Царевец е свободен, като се заплаща само входната такса за архитектурно-музейния резерват, поясниха организаторите на фестивала.