Борбата за защитаване на достойнството на Давид от Микеланджело поставя въпроси за свободата на изразяване

От завършването й през 1504 г.  Давид на Микеланджело е забележителна фигура в италианската култура. Но в сегашната ера на бързите пари кураторите се притесняват, че религиозното и политическо значение на мраморната статуя се намалява от хилядите магнити за хладилник и други сувенири, продавани във Флоренция, които се фокусират върху гениталиите на скулптурата, предаде Асошиейтед прес.
Директорът на "Галерия на Академията" Сесилия Холберг се превръща в защитник на "Давид" още с пристигането си в музея през 2015 г., като бързо се заема с тези, които печелят от образа му, често по начини, които тя намира за "унизителни".
По искане на Холберг прокуратурата във Флоренция започва серия от съдебни дела, като се позовава на италианския кодекс за културното наследство, който защитава художествените ценности от унизително и неоторизирано търговско използване. От 2017 г. Академията е спечелила стотици хиляди евро от обезщетения, казва Холберг.
Последват съдебни действия за защита на шедьоври в други музеи, не без дебати, включително "Витрувианският човек" на Леонардо, Давид на Донатело и "Раждането на Венера" на Ботичели.
Решенията оспорват широко разпространената практика, според която правата на интелектуална собственост са защитени за определен период от време, преди да станат обществено достояние - животът на художника плюс 70 години, съгласно Бернската конвенция, подписана от повече от 180 държави, включително Италия.
В по-широк план решенията повдигат въпроса дали институциите трябва да бъдат арбитри на вкуса и до каква степен се ограничава свободата на изразяване.
Културният кодекс на Италия е необичаен по своя обхват, като по същество разширява за вечни времена авторското право, като го прехвърля на музея или институцията, която го притежава. Ватиканът има подобна законодателна защита на своите шедьоври и търси обезщетение чрез съдебната си система за всяко неразрешено възпроизвеждане, включително за търговска употреба и за накърняване на достойнството на произведението. 
В Гърция има подобен закон, приет през 2020 г., който изисква разрешение за използване на изображения на исторически обекти или артефакти за търговска употреба и забранява използването на изображения, които "променят" или "обиждат" паметниците по какъвто и да е начин.
Лувърът в Париж, където са изложени някои често възпроизвеждани шедьоври като "Мона Лиза" и Венера Милоска, отбелязва, че колекцията му в по-голямата си част датира отпреди 1848 г., което прави произведенията обществено достояние съгласно френското законодателство.
В съдебни дела се обсъжда дали италианският закон нарушава директива на Европейския съюз от 2019 г., според която всяко произведение на изкуството, което вече не е защитено с авторско право, попада в публичното пространство, което означава, че "всеки трябва да може свободно да прави, използва и споделя копия на това произведение".
Комисията на ЕС не е разгледала този въпрос, но неин говорител заяви пред АП, че в момента тя проверява "съответствието на националните закони за прилагане на директивата за авторското право" и ще разгледа дали италианският кодекс за културното наследство пречи на нейното прилагане.