Британски учени откриха микропластмаса в най-отдалечените райони на Антарктида

Изследователи от Британската антарктическа служба (BAS) са открили микропластмаса в снега близо до някои от най-отдалечените полеви лагери в Антарктида, съобщава Мейл онлайн.
За първи път такива малки парчета пластмаса - някои от които са с размери на човешка червена кръвна клетка, са открити на толкова отдалечени места. Първоначалният анализ показал, че микропластмасата идва от местни източници. Тя би могла да дойде от дрехите за работа на открито или от въжетата и флаговете, които се използват за маркиране на безопасни маршрути в лагера и около него, казва д-р Клара Мано, океанолог от BAS.
Тревожно е, че последиците от микропластмасата за тази замръзнала пустиня остават неясни.
„Въпреки строгите разпоредби за материалите, които влизат в Антарктида, нашите открития разкриват замърсяване с микропластмаса дори в отдалечени и силно контролирани откъм достъп райони“, казва д-р Кирсти Джоунс-Уилямс, съавтор на изследването. „Това подчертава широко разпространения характер на замърсяването с пластмаса и доказва, че никъде на Земята няма наистина незасегнати места”, допълва тя.
За целите на проучването изследователите анализирали проби, събрани от три полеви лагера в ледника Юниън и ледника Шанц - два отдалечени района край Южния полюс.
При предишни изследвания учените са събирали частици и влакна от пробите за анализ. Този път обаче екипът на BAS използвал по-нова техника, която включва разтапяне на сняг през филтърна хартия и сканирането му с по-висока разделителна способност.
Техният анализ разкрил микропластмаса в концентрации от 73 до 3099 частици на литър сняг. Огромното количество (95%) от частиците са били по-малки от 50 микрометра - размерът на повечето човешки клетки. Според изследователите това предполага, че предишните проучвания може да са подценили истинската степен на замърсяване с микропластмаса в Антарктида поради по-слабо чувствителните методи за откриване.
С тези развиващи се техники вече сме в състояние да анализираме микропластмаса с много по-малък размер от преди, казва д-р Емили Роуландс, съавтор на изследването. “Всъщност установихме, че количеството микропластмаса в тези снежни проби е 100 пъти по-голямо, отколкото в предишни проучвания на антарктически снежни проби”, казва тя.
И на трите локации изследователите идентифицирали няколко често срещани вида пластмаса, включително полиамид (използван в текстила), полиетилен терефталат (от бутилки и опаковки), полиетилен и синтетичен каучук.
Въпреки че изследователите смятат, че микропластмасата идва от местни източници, те признават, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди това. “Трябва да проведем още изследвания, за да разберем напълно източниците на микропластмасовото замърсяване в Антарктида - колко от него е местно и колко се пренася на големи разстояния, за да можем да проучим как най-добре да намалим това замърсяване с пластмаса в едно от най-девствените места на Земята”, каза д-р Мано.
Обезпокоително е, че истинските последици от микропластмасата все още не са напълно изяснени. Някои предишни изследвания предполагат, че микропластмасата може да доведе до по-бързото топене на снега, а други разкриват, че частиците могат да намалят количеството въглерод, пренасян до морското дъно от крила. Антарктида е дом и на редица животни, включително пингвини, тюлени и риби - за много от тях вече е установено, че съдържат микропластмаса.
Изследователите се надяват, че откритията ще помогнат да се хвърли светлина върху спешната необходимост да се забави разпространението на замърсяването с пластмаса в световен мащаб. „Нашето изследване подчертава необходимостта от използване на съществуващото антарктическо присъствие за устойчив мониторинг“, каза д-р Джоунс-Уилямс и обобщи: „Тъй като светът търси отговорност чрез Глобалния договор за пластмасите на Асамблеята на ООН по околна среда, редовните оценки в такава девствена среда биха могли да предоставят важни доказателства за политиките и действията в тази сфера“.