Череп на един милион години може да пренапише човешката еволюция, смятат учените


Човешки череп на около един милион години, открит в Китай, предполага, че нашият вид хомо сапиенс може да се е появил поне половин милион години по-рано, отколкото се смяташе досега, според проучване, публикувано в научното списание Science, съобщава Би Би Си.
Според изследването ние сме съжителствали с други близки видове, като неандерталците, много по-дълго, отколкото се предполагаше.
Учени от китайски университет и от Британския музей за естествена история твърдят, че анализът им „радикално променя“ разбирането ни за човешката еволюция и, ако се потвърди, ще пренапише ключова глава от ранната ни история.
Други експерти в областта, където съществуват значителни разногласия относно времето на появата на нашия вид, посочват, че изводите са правдоподобни, но не могат да се считат за окончателни.
„От самото начало, когато видяхме резултатите, мислехме, че това е невероятно. Как може да е станало толкова далеч във времето?“, казва професор Сюун Ни от Университета Фудан, един от водещите автори на проучването.
„Но проверявахме отново и отново, тествахме всички модели и методи и сега сме убедени в резултата. Всъщност, сме много въодушевени“, допълва той.
Първоначално, когато черепът, наречен Юнсян 2, е открит, учените предполагали, че принадлежи на по-ранен предшественик – хомо еректус, първият човек с по-голям мозък. Това било логично, защото черепът датира отпреди близо един милион години, много преди появата на по-развитите хора. Хомо еректус вероятно е възникнал и започнал да се развива в неандерталци и хомо сапиенс преди около 600 000 години.
Новият анализ на Юнсян 2, прегледан от независими експерти, обаче предполага, че черепът не принадлежи на хомо еректус. Сега се смята, че това е по-ранна версия на Хомо лонги – родствен вид, сравним по развитие с неандерталците и хомо сапиенс. Генетичните данни сочат, че Юнсян 2 е съществувал едновременно с тях, разхождайки се по Земята преди около един милион години.
„Този поразителен анализ драматично променя хронологията на еволюцията на хората с голям мозък, измествайки я поне с половин милион години назад“, казва професор Крис Стрингър от Британския музей за естествена история, съавтор на проучването. Той добавя, че вероятно някъде по света съществуват останки на хомо сапиенс на възраст около един милион години, но досега просто не са открити.

Сидни

Проучване свърза консумацията на плодове с по-нисък риск от депресия при тийнейджърите

Консумацията на повече плодове води до по-нисък риск от симптоми на депресия и тревожност при подрастващите, докато по-честият прием на...

София

Когато говорим за космос, тъмнината в пространството не е страх, а уют, спокойствие и движение, казва художникът Даниел Динев

Когато говорим за космоса, тъмнината в пространството не е страх. Тя може да бъде уют, спокойствие, движение, каза художникът Даниел...

Самоков

С постановката „Новата леля на Чарли“ бе открит 13-ият Национален фестивал на любителските театри „Театър без граници“ в Самоков

С постановката „Новата леля на Чарли“ на читалището-паметник „Отец Паисий – 1859“ бе открито 13-ото издание на Националния фестивал на...

София

Британската историчка проф. Бетани Хюз представи книгата си „Седемте чудеса на античния свят“ и филма „България: Земята на розите“ в София

„Не бихме могли да правим нови филми без подкрепата, сътрудничеството и обичта, които ни давате. Те ми позволяват да правя...

София

Актьорът Михаил Петров за колегата си Петър Василев (1911-2009): Той играеше с такова вдъхновение, сякаш не беше репетиция, а суперпремиера

Той играеше с такава енергия, с такъв жар, с такъв апломб, с такова вдъхновение, сякаш не беше репетиция, а някаква...

София

Петият филм на проф. Бетани Хюз за България ще бъде посветен на цар Самуил, каза министърът на туризма д-р Илин Димитров

Петият филм на проф. Бетани Хюз за България ще бъде посветен на цар Самуил. Това каза министърът на туризма д-р...