Допълнително отпуснатите от правителството средства ще дадат възможност за по-дългосрочни проучвания, смята археологът д-р Иван Църов


Допълнително отпуснатите от правителството средства ще дадат възможност да се планират по-дългосрочни археологически проучвания, смята археологът и директор на Регионалния исторически музей (РИМ) във Велико Търново д-р Иван Църов. Той коментира за БТА новината, съобщена от министъра на културата Мариан Бачев на брифинг в Министерския съвет след края на днешното правителствено заседание, че правителството ще отпусне близо 2 млн. лв. за проучване и теренна консервация на 7 археологически обекта в страната. Сред тях са Трапезица във Велико Търново и Никополис ад Иструм край търновското село Никюп.
Археологическите обекти, за които ще бъдат отпуснати средствата са национално значими и е добре, че това се случва, защото още от април върви борбата за финансиране на проучването им, което беше проблем, коментира за БТА д-р Църов. Според него това ще се отрази много благоприятно на археологическите проучвания на Никополис ад Иструм, който е изключително важен и дори знаков римски обект. Той също така е база на Великотърновския университет за обучение на студентите по антична археология, допълни директорът на РИМ в старата столица. От друга страна се надяваме след като неотдавна Община Велико Търново оправи пътната инфраструктура до античния град и при осъществяване на интензивните проучвания, които се очаква да започнат с целевите средства, да се увеличи и посетителския интерес. Ако сега около 10 000 души годишно посещават античното селище, дано тази цифра бързо да се удвои. Това ще даде възможност да започне и проучване на съседните инсули (квартали) на форума, защото през последните 20-25 години вниманието беше съсредоточено изключително върху форумния комплекс, обясни археологът.
Д-р Църов коментира, че при кандидатстването за финансиране досега понякога проектите не са били одобрявани за финансиране и това е спирало работата по тях. Сега това ще даде възможност да не се действа година за година и да се планира не само от гледна точка на чисто научния интерес, но и от гледна точка на посетителския интерес. От една страна на хората им е приятно да видят как се осъществява проучването, а от друга – новопроучените сектори ще бъдат експонирани и посетителите на обектите ще могат да опознаят по-добре античната култура, която е в основата на съвременната християнска цивилизация, смята д-р Църов.
Историческият хълм и архитектурно-музеен резерват „Трапезица“, който се стопанисва от Регионалния исторически музей във Велико Търново, се проучва от великотърновски археолози от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (БАН), каза д-р Църов. За него важи същото – посетителския интерес сега е неоправдано слаб и това се дължи на няколко фактора, сред които са най-вече неудобния пешеходен достъп и малкото количество на консервирани и реставрирани сектори на самия хълм. Това е един от столичните квартали на средновековния Търновград, който заслужава да му бъде обърнато необходимото внимание, като така ще получим повече информация за старата българска столица, каза археологът. Директорът на РИМ припомни, че тя не е била разположена само на хълма Царевец, а е включвала още кварталите "Трапезица", "Девинград" ("Момина крепост") и "Нов град" в подножието на основната крепост и около коритото на река Янтра.
Д-р Църов каза, че проф. Хитко Вачев и колегата му Илиян Петракиев вече осъществяват проучвания за втора поредна година по открития от тях миналото лято манастир на св. Теодосий Търновски в местността Шушманец край село Самоводене, като се очаква да подновят разкопките си и във Френкхисар. Ако бъдат осигурени средства се планира Недко Еленски да поднови  проучванията си в праисторическото селище в местността Смърдеш край Джулюница, а Калин Чакъров да успее да направи геофизично проучване извън крепостните стени на Никополис ад Иструм. Вероятно през август Александър Чохаджиев ще продължи работата си в Петко Каравелово, за което вече има осигурено финансиране, каза д-р Църов.
БТА припомня, че през май във Велико Търново беше представена изложбата „Археологически разкопки и находки от праисторията до по-нови времена“, събрала артефакти от осем хилядолетия.

София

Цариградската конференция поставя българския въпрос на дипломатическата маса, каза проф. Христо Матанов

Цариградската конференция поставя българския въпрос на дипломатическата маса, каза проф. Христо Матанов, който изнесе лекция на тема „Априлското въстание през...

Пловдив

Ние самите трябва да сме господари на вътрешния си храм, каза пред БТА пловдивската художничка Стела Стефанова

Ние самите трябва да сме господари на вътрешния си храм, каза пред БТА пловдивската художничка Стела Стефанова. Изложбата ѝ живопис...

София

Над 500 учители по предучилищно образование бяха обучени за работа по проект „Силен старт"

Над 500 учители по предучилищно образование от София, Пловдив, Велико Търново и Плевен бяха информирани за възможностите за работа по...

Монтана

Млади художници от Монтана ще представят изложбата „Арт пътеки“

Повече от 25 млади художници от две школи по рисуване в Монтана ще представят съвместната изложба „Арт пътеки“ утре в...

София

Третата годишна конференция по проект SUMMIT се проведе в Софийския университет

В Софийския университет „Св. Климент Охридски"(СУ) започна Третата годишна международна конференция за отчитане на дейностите и резултатите по проект SUMMIT...

София

„Инженери на бъдещето“ събра водещите компании и студентите на МГУ в среща за реални кариерни възможности

На 21.04.2026 г., в Многофункционален комплекс ProAuto се проведе ежегодният „Ден на кариерното развитие“ на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“,...