Цариградската конференция поставя българския въпрос на дипломатическата маса, каза проф. Христо Матанов

Цариградската конференция поставя българския въпрос на дипломатическата маса, каза проф. Христо Матанов, който изнесе лекция на тема „Априлското въстание през погледа на чуждестранните журналисти“ в културния институт Дом на културата „Красно село". Събитието е част от Националната кампанията за честване на 150 години от Априлското въстание (1876) на Столична община.
Проф. Матанов посочи, че в 300 европейски вестника са публикувани около 4000 материала, които отразяват погрома на Априлското въстание и положението на българите спрямо турците, тяхното неравенство и зверствата, които османската армия извършва.
Според неговите думи 80% от армията е съставена от черногорски или албански помаци, докато самите етнически турци се държат с българите по по-различен начин в сравнение с помаците.
В резултат на журналистическата кампания се създава дипломатическа комисия, която разследва турските зверства в българските земи, а по-късно се провежда Цариградската конференция.
„Цариградската конференция поставя българския въпрос на дипломатическата маса“, каза проф. Матанов. „Преди това българският въпрос не е поставен“.
Проф. Матанов разказа за журналистическата и документална дейност на Алексей Цертелев, Джанюариъс Макгахан, Юджийн Скайлър и Едвин Пиърс, които професорът описа като „представителите на комисията на анкетьорите, които правят най-много, за да станат известни на света българските ужаси“.
„Макгахан остава в историята като блестящ журналист“, каза проф. Матанов. „Той е първият, който дава описание на зверствата в Батак“.
Проф. Матанов прочете цитати от няколко исторически документа, включително дописка на Макгахан.
Професорът уточни, че Юджийн Скайлър е представител на американското дипломатическо ведомство и докладите, които той изпраща, са много подробни. По думи на проф. Матанов Скайлър дава първата статистика за жертвите дадени от българите в хода на въстанието.
Проф. Матанов припомни и застъпничеството на писателя Виктор Юго за българите както и за симпатиите към борбата на българите за освобождение на руските писатели Фьодор Достоевски и Иван Тургенев.
„Аз споменавам само малка част от тези лица, които настройват руското мнение в полза на българите и предизвикват избухването на Руско-турската война“, каза проф. Матанов.
„Нас, историците, ни интересува резултата от цялото това нещо“, каза проф. Матанов в своето заключение. „Ние, българите, постигаме нашите цели чрез страдание. Ние можем да се гордеем с Априлското въстание и с резултатите, които то постига чрез страдание. Свободата не е даденост, тя трябва постоянно да се отстоява. Българите го правим чрез страданието и това, като че ли, е нашата сила.