Държавен архив – Сливен организира документална изложба „Дарителството в Сливенския край“

Държавен архив – Сливен организира документална изложба „Дарителството в Сливенския край“, посветена на ролята на благодетелите в развитието на образованието по документи от периода 1850-1940 г. През Възраждането градът се утвърждава като един от центровете на просветното и училищното дело в България, като в основата на този подем стоят десетки благодетели, които даряват средства и имущество в полза на училищата и просветата, казват организаторите.  
През 1854–1855 година Добри Чинтулов и д-р Иван Селимински поставят началото на първата библиотека в Сливен, като даряват личните си книги. Към инициативата се присъединяват учители и общественици, които също предоставят книги от своите библиотеки. Д-р Селимински издържа финансово по време на обучението им сливенски студенти, а през 1866 година завещава трудовете си на сливенски училища. След смъртта му неговото дело продължава чрез фонд „Доктор Иван Селимински“, който подпомага образованието на млади хора от града.
Сред значимите дарители е и Димитър Диамандиев, който в периода 1850–1853 година изпраща ежегодно по 100 наполеона за издръжката на главния учител в Сливен. Никола Ценов, родом от Сливен и живял във Виена, издържа сливенски студенти в австрийската столица, дарява 12 000 франка на Българското книжовно дружество и подпомага оборудването на сливенските училища с географски карти, глобуси и учебни пособия. По негова инициатива в Сливен е създаден и първият кабинет по химия и физика.
Генерал Столипин, по време на окупацията, дарява средства за училищата и за построяването на мъжката гимназия, а генерал Михаил Скобелев предоставя 150 рубли.
Атанас Симов завещава през 1880 година 1500 австрийски жълтици за сливенските училища и внася още 500 жълтици при Евлоги Георгиев, като лихвите от сумата са предназначени за образованието. Димитър Ахмаков дарява средства за построяването на начално училище, известно като „Дядо Димитровото училище“.
Особено място сред благодетелите заема хаджи Мина Пашев. Роден през 1838 година в Йерусалим по време на поклонение на родителите си, той оставя значително наследство за образованието в Сливен. След смъртта му неговите наследници отделят 100 000 рубли в полза на сливенските училища. Средствата са вложени в Руската държавна банка, а лихвите от тях редовно се изпращат на сливенската община за издръжка на училищата.
В знак на признателност през 1884 година в Сливен е отслужена панихида в негова памет, а същата година е положен основният камък на девическото училище „Пашево“, построено с лихвите от завещаните средства. По-късно училищното настоятелство решава приходите от фонда да се използват не само за представители на рода Пашеви, но и за бедни и достойни сливенски ученици. Всеки от тях може да кандидатства за Пашевата стипендия за придобиване на висше образование.
Сред големите дарители е и Димитър Петров, роден в Сливен около 1854 година. Кръстен е от войводата Хаджи Димитър. Преследван от турците, на 16-годишна възраст той бяга в Плоещ, Румъния. След Освобождението работи в София, а преди смъртта си завещава значителна част от имуществото си за обществени каузи. Най-голямото му дарение е за сливенската община – милион и половина лева за построяване на училище в родния му град. След изплащане на посочените суми и продажбата на имотите му той пожелава остатъкът да бъде предаден на Министерството на образованието за създаването на вечен фонд на негово име, от чиито лихви да се издържат бедни ученици. 
През годините и други дарители оставят трайна следа в просветното дело на града. Петър Симов дарява 20 000 франка за създаването на фонд в полза на училищата. Антон Александров, живял в Букурещ, завещава 10 000 франка.
Майор Добри Бояджиев създава фонд „Добри и Екатерина Бояджиеви“ за построяване на висше техническо училище в Сливен след 100 години, считано от 24 март 1933 година. Първоначалният капитал на фонда възлиза на близо 2 милиона лева. Председателят на училищното настоятелство Александър Гигов учредява фонд за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни пособия.
Хаджи Васил П. Дядов завещава приходите от хотел „Венеция“ в Бургас, отдаден под наем, в полза на Сливенското българско училищно настоятелство. Д-р Борис Ангелов предоставя цялото си имущество на мъжката гимназия „Добри Чинтулов“. Създаденият фонд управлява дарението до национализацията на дарителските фондове през 1948 година, разказват от Държавния архив в Сливен.