Държавите изостават от целите за опазване на биоразнообразието заради недостиг на финансиране, смятат експерти

Усилията за набиране на средства за опазване на световното биоразнообразие изостават значително от необходимото, а напредъкът по международните цели остава недостатъчен, показват данни на ООН и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в навечерието на конференцията на ООН за биоразнообразието COP17 в Ереван, Армения, предаде Асошиейтед прес.
Форумът ще се проведе от 19 до 30 октомври и ще даде възможност на близо 200 държави да направят първата обща оценка на напредъка по 23-те цели на глобалната рамка за биоразнообразието, приета в Монреал през 2022 г.
Сред основните ангажименти е до 2030 г. да бъдат поставени под защита 30 процента от сушата и морските територии с важно значение за биоразнообразието. Държавите се договориха също до 2030 г. да осигуряват по 200 млрд. долара годишно за опазване на природата и да преразглеждат размера на държавните субсидии, които вредят на биоразнообразието и възлизат на 500 млрд. долара годишно.
Според данни на ОИСР през 2023-2025 г. за биоразнообразието са осигурявани между 75 и 92 млрд. долара годишно - по-малко от половината от поставената цел. През 2024 г. международното финансиране за развиващите се държави е достигнало 19 млрд. долара при цел от 20 млрд. долара годишно до 2025 г. Намаляването на външната помощ обаче поставя под въпрос дали постигнатото равнище ще бъде запазено.
„Не се движим достатъчно бързо“, отбеляза изпълнителният секретар на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие Астрид Шомакер пред АП.
Доклад на ООН, публикуван преди конференцията, показва, че по-малко от половината от целите на държавите се изпълняват според графика. При сегашните ангажименти до 2030 г. се очаква да бъдат защитени едва 26 процента от сушата и 12 процента от морските територии.
Сред основните причини за загубата на биоразнообразие са унищожаването на естествените местообитания, разширяването на земеделските площи, прекомерният риболов и климатичните промени. Според доклад на ООН от 2019 г. човешката дейност е променила сериозно три четвърти от земната повърхност, а около един милион растителни и животински вида са застрашени от изчезване. Докладът на Световния фонд за дивата природа (WWF) „Жива планета“, публикуван този месец, отчита среден спад от 73 процента в наблюдаваните популации на диви животни между 1970 и 2022 г.
Въпреки недостатъчния напредък има и положителни примери. Страните в Латинска Америка са поели ангажимент да защитят 29 процента от сухоземните си територии, а държавите в Океания - 41 процента от морските си пространства. Филипините създадоха морска защитена зона, а Камбоджа и Аржентина също предприеха мерки за опазване на природни територии.
Според Брайън О'Донъл, директор на международната инициатива Campaign for Nature, научните данни вече позволяват да се определят районите и мерките, необходими за опазването на биоразнообразието. Сега е необходимо държавите да проявят по-голяма политическа решимост, посочи той.
Сюзан Либерман от природозащитната организация Wildlife Conservation Society подчерта, че ефективната защита изисква не само финансиране, но и научни познания. Самото обявяване на дадена територия за защитена не е достатъчно, ако липсват необходимите ресурси и експертен капацитет.
Очаква се финансирането на природозащитните мерки и изпълнението на поетите ангажименти да бъдат сред основните теми на конференцията в Ереван, пише още Асошиейтед прес.