Еквадор беше избран да председателства следващата конференция на ООН за биоразнообразието COP18 през 2028 г. Решението беше взето след гласуване на пленарно заседание на COP17 в Армения, която е домакин тази година на международния форум, предаде Франс прес.
„След като получи необходимото мнозинство, Еквадор беше избран за домакин на 18-ата сесия на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. Поздравления!“, заяви председателят на COP17 Хамбарцум Матевосян, обявявайки резултатите от тайното гласуване, проведено няколко минути по-рано.
COP18 ще се проведе в столицата Кито, съобщи представителката на Еквадор, присъстваща в Ереван, след обявяването на резултатите от гласуването, в което страната се съревноваваше с Панама.
Председателството на конференция COP включва приемането на територията на съответната държава на няколко хиляди участници, както и ръководенето и координирането на преговорите между близо 200-те държави членки на Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие.
Функциите на председател обикновено се изпълняват от министъра на околната среда на държавата домакин, както е случаят с Хамбарцум Матевосян на тазгодишната COP17.
Армения беше избрана през 2024 г. за домакин на COP17 в конкуренция с Азербайджан.
На форума Ереван делегатите приеха няколко ключови документа за опазване на природата след двуседмични преговори, белязани от сериозни разногласия.
Преговорите между представителите на близо 200 държави, събрали се в Ереван, изглеждаха в задънена улица вчера, като последното пленарно заседание беше отлагано няколко пъти. След като обаче заседанието започна, няколко документа бяха бързо приети.
След като припомни компромисите, обсъждани по-рано през деня от преговарящите, арменският министър на околната среда Хамбарцум Матевосян предложи на делегатите два важни документа. При липса на възражения той обяви приемането им с думите: „И готово. Чудесно.“ Последваха аплодисменти.
Подробностите по приетите документи не бяха незабавно оповестени.
Първият документ би трябвало да представлява своеобразен „глобален преглед“ на изпълнението на Глобалната рамка за биоразнообразието от Кунмин–Монреал, приета през 2022 г. Тя се смята за еквивалент на Парижкото споразумение за климата. Рамката определя 23 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Сред тях са опазването на 30% от сушата и океаните, борбата със замърсяването и инвазивните видове, както и възстановяването на увредените екосистеми. Почти всички цели обаче изостават от графика.
Документът има за цел да върне държавите на правилния път чрез конкретни предложения. По време на преговорите сериозни спорове предизвика въпросът за субсидиите и другите стимули за дейности, вредни за природата, като например добива на нефт.
Вторият документ е посветен на „мобилизирането на финансови ресурси“, като тук дискусии предизвика въпросът за включването на нововъзникващите икономики в групата на държавите донори.
По време на COP17 Европейският съюз се опита да убеди големите нововъзникващи икономики, сред които Китай, да се присъединят към този списък, който не е актуализиран от 2006 г.
Основният въпрос е кой трябва да плати за постигането на финансовите цели до 2030 г. Темата е особено чувствителна в момент, когато публичните финанси са влошени в целия свят и държавите прехвърлят една на друга отговорността за увеличаването на финансовите вноски.
Снощи в Ереван представителите на държавите продължаваха да обсъждат и други въпроси, включително приноса на бизнеса към недостатъчно финансирания фонд на ООН за опазване на природата.
COP17 беше белязана и от сериозно напрежение около научните основи, върху които се изгражда световната политика за опазване на природата. Няколко държави бяха обвинени, че се опитват да отслабят тяхното значение.
Това се случва малко след опитите на държави, зависими от изкопаемите горива, да забавят публикуването на докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата.