Еърфрайърът замърсява най-малко въздуха в кухнята, установиха британски учени


Проучване разкрива изненадваща полза за здравето от използването на еърфрайър - и тя не е свързана с храната, а с чистотата на въздуха у дома, съобщава Мейл онлайн.
Вече е известно, че еърфрайърът е по-евтин и по-ефективен от традиционната фурна. Сега ново проучване разкрива изненадваща полза за здравето от използването на модерните печки в кухнята. Изследователи от Университета в Бирмингам установиха, че еърфрайърът произвеждат много по-малка част от замърсяването на въздуха в дадено помещение в сравнение с други уреди и методи на готвене. 
В своето проучване екипът е приготвил пилешки гърди по пет популярни метода, включително пържене на горещ въздух (еър фрайър). Анализът им разкрива, че еърфрайърът произвежда най-малко фини прахови частици (ФПЧ) и летливи органични съединения (ЛОС) от всичките пет метода. 
Предишни изследвания показаха, че замърсителите на въздуха в помещенията могат да увеличат риска от няколко заболявания. Хората прекарват средно повече от 80% от времето си на закрито, като емисиите от готвенето допринасят значително за замърсяването на въздуха в помещенията - пишат изследователите в своето проучване. 
„Излагането на замърсители на въздуха в затворени помещения може да предизвика различни последици за здравето, изразяващи се в остри симптоми и хронични заболявания, като сърдечна недостатъчност; сърдечносъдови заболявания; мозъчносъдови заболявания; невродегенеративни заболявания; белодробни заболявания, включително емфизем и бронхит; дразнения в дихателната система и очите; респираторни инфекции и астматични пристъпи; повишен риск от рак и смъртност, особено при уязвимите хора“. 
Известно е, че готвенето е основен източник на замърсяване на въздуха у дома. Въпреки това досега не са правени много изследвания на замърсяването на въздуха в помещенията, причинено от сравнително новите еърфрайъри. В новото си проучване, публикувано в Indoor Air, екипът си поставя за цел най-накрая да изясни ситуацията. 
Изследователите приготвили пилешки гърди в добре контролирана изследователска кухня, като използват пет различни метода - пържене в тиган, пържене в уок, пържене във фритюрник, варене и пържене на горещ въздух. 
По време на процеса на готвене изследователите наблюдавали нивата на два замърсителя на въздуха в помещенията – фини прахови частици (ФПЧ) и летливи органични съединения (ЛОС). Праховите частици съдържат микроскопични твърди ядра или течни капчици, които са толкова малки, че могат да бъдат вдишани. Летливите органични съединения (ЛОС) пък се отделят под формата на газове и включват различни вредни химикали. 
Анализът им показа, че пърженето в тиган е най-замърсяващият метод на готвене, при който се отделят 92,9 микрограма ФПЧ на кубичен метър въздух и 260 части на милиард ЛОС. 
Фритюрникът не е бил много по-добър по отношение на ЛОС - 230 частици на милиард, както и 7,7 микрограма ФПЧ на кубичен метър въздух. 
Пърженето в уок е второто най-лошо по отношение на ФПЧ, като се отделят 26,7 микрограма на кубичен метър въздух, заедно със 110 части на милиард ЛОС. 
И макар да си мислите, че варенето е най-малко замърсяващият метод, изследователите са установявили, че това не е така нито по отношение на ФПЧ, нито на ЛОС. При варенето се отделят 0,7 микрограма ФПЧ на кубичен метър въздух и 30 части на милиард ЛОС. 
При пърженето на въздух обаче се отделят само 0,6 микрограма ФПЧ на кубичен метър въздух и 20 части на милиард ЛОС.
Професор Кристиан Пфранг, главен автор на изследването, заяви: „Съществуват редица съпътстващи фактори, които влияят върху нивата на замърсяване от готвенето, наред с използвания метод, включително количеството използвано олио и температурата на печката. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че подобряването на вентилацията в кухнята чрез отваряне на прозорци или използване на аспиратори ще помогне за разпръскване на замърсяващите частици и ще намали излагането на хората на въздействието им“.
В рамките на проучването изследователите продължили да измерват замърсяването и след приключване на готвенето. 
Това разкрило, че замърсителите се задържат в кухнята повече от час след приготвянето на храната, въпреки че самото готвене трае само 10 минути. 
„Много е важно да се разбере, че частиците остават във въздуха доста дълго време след приключване на готвенето“, каза професор Пфранг и допълни: 
„Така че продължаването на проветряването или поддържането на включени аспиратори за определен период от време наистина ще помогне да се избегне натрупването на това замърсяване в помещенията и ще намали възможността вредните вещества да бъдат пренесени и разпространени в цялата къща и свързаното с това по-голямо излагане на хората“.

Сан Франциско

Учени откриха фазата на съня, която спасява мозъка от деменция

Учени откриха фазата на съня, която намалява риска от деменция, съобщи „Сайънс алърт“, като се позова на публикация в JAMA...

София

Най-важното в журналистиката са хората и думите, каза Любен Генов на откриването на фотоизложбата, посветена на 90-годишнината му

Най-важното в журналистиката са хората и думите. Това каза журналистът Любен Генов на откриването на фотоизложбата „Журналистиката – моята стихия....

София

Проф. Мирослав Дачев: За първи път Кръстьо Сарафов оживява толкова силно визуално

Изложбата „Ново раждане“, посветена на 150 години от рождението на Кръстьо Сарафов, бе открита таи вечер в новото арт пространство...

БНР: Церемонията „Музикант на годината 2025“ – на 29 юни в НМА с галаконцерт на лауреатите

Наградите в националната анкета „Музикант на годината 2025“ ще бъдат връчени на официална церемония с галаконцерт на 29 юни, понеделник,...

Париж

Писателят Георги Господинов е сред финалистите за наградата „Жан Моне“ за европейска литература

Българският писател Георги Господинов е сред финалистите за европейската награда за литература „Жан Моне" за романа си „Градинарят и смъртта“,...

София

Правителството одобри откриването на Институт за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет

Правителството одобри откриването на Институт за геопространствени изследвания и технологии в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Проектът се...