Европа влиза в надпревара в областта на изкуствения интелект със суперкомпютъра Юпитер

С днешното пускането на суперкомпютъра Юпитер в Германия Европа влиза в надпреварата в областта на изкуствения интелект (ИИ), наваксвайки изоставането си от САЩ и Китай, предаде АФП.
С Юпитер континентът се надява да подсили и научните изследвания, и по-специално в областта на климатничите промени.
Разположен в изследователски център в Юлих западно от Кьолн, Юпитер е първият суперкомпютър на Стария континент с производителност от порядъка на "екзафлопс", способен да извършва най-малко един квинтилион изчисления в секунда.
САЩ вече разполагат с три машини от този тип, всички експлоатирани от Министерството на енергетиката.
Юпитер се помещава на площ от около 3600 квадратни метра, равняваща се на половин футболно игрище, със стелажи с процесори и около 24 000 чипа на американския гигант "Енвидиа" (Nvidia), използвани в индустрията за изкуствен интелект.
Суперкомпютърът е разработен от френската група "Атос" (Atos) с бюджет от 500 милиона евро, финансиран поравно от Европейския съюз и Германия.
По думите на Еманюел Леру от "Атос" Юпитер разполага с "колосална изчислителна мощност".От нея могат да се възползват изследователи в редица области, както и компании за цели като обучение на модели на изкуствен интелект.
Суперкомпютърът представлява "скок напред" в изчислителната производителност в Европа, посочва на свой Томас Липерт, директор на изследователския център в Юлих, добавяйки, че машината е двадесет пъти по-мощна от всеки друг компютър в Германия.
Юпитер е първият суперкомпютър, който може да се счита за конкурентен на международно ниво за обучение на модели на изкуствен интелект в Европа, която изостава от САЩ и Китай, казва още Липерт.
Според доклад на Станфордския университет, публикуван тази година, през 2024 г. американските институции са произвели 40 "значими" модели на изкуствен интелект срещу 15 за Китай и три за Европа.
"Новата система е от голямо значение за европейските усилия в обучението на модели на ИИ. Производителността на един такъв модел зависи пряко от изчислителната мощност на използвания компютър", казва Хосе Мария Села от Центъра за суперкомпютри в Барселона. Изследователят допълва, че Европа страда от "дефицит" от такъв мащаб.  
Юпитер предлага необходимата изчислителна мощност за ефективно обучение на големи езикови модели (LLM), които генерират огромни обеми текст и се използват в генеративни чатботове като Чат Джи Пи Ти (ChatGPT) или Джемини или (Gemini).       Въпреки това, заради многобройните си чипове на "Енвидиа", Юпитер остава силно зависим от американската технология, в момент, когато разногласията между САЩ и Европа се множат.
Изследователите искат да използват европейския суперкомпютър и за създаване на по-подробни и дългосрочни климатични прогнози, за да предвиждат с по-голяма точност екстремни явления като горещи вълни.       "С днешните метеорологични модели можем да симулираме климатичните промени за следващите 10 години. С Юпитер учените смятат, че ще могат да стигнат до минимум 30 години, а при някои модели може би дори до 100 години", обяснява Еманюел Леру.      Машината може да подпомогне и изследванията в областта на енергийния преход, например чрез симулиране на въздушните потоци около вятърните турбини с цел оптимизиране на техния дизайн.
В областта на здравеопазването Юпитер може да се използва за по-реалистично симулиране на мозъчните процеси с цел разработване на лекарства срещу заболявания като като болестта на Алцхаймер.