Езикът на изкуството трябва да говори на всеки, каза художничката Рада Цанкова

Езикът на изкуството трябва да говори и на дете, и на възрастен. Важно е артистът да дава, а не да взема от зрителя, и да не изисква от него да разбира от модерно изкуство. Това, което правим, трябва да „говори“ на всеки, каза в интервю за БТА художничката Рада Цанкова.
Цанкова представя във варненската галерия „Папийон“ част от ретроспективната си изложба „Духът на знаците“. С нея тя гостува и в галерия „Монумент“ в София, където са изложени по-мащабни творби. Ретроспективата е придружена с каталог. Посетителите могат да се запознаят и с издание на артистичното списание Artension, посветено на творчеството на авторката, която от 30 години живее и работи в Париж.
Първата й изложба във Варна е била преди 25 години в сградата на Драматичния театър, припомни художничката и изрази радостта си да се върне в града и да бъде част от артистичната му атмосфера. Картините, които показва, са от последните петнадесет години. Някои са вдъхновени от България и са търсене на това как светлината идва от тъмнината, обясни тя.
Цанкова започва творческия си път с рисунки и графични творби, а живописта се появява по-късно като плод на усещането към цветовете, което развива във времето. Това за нея са два пътя, които се срещат и се разделят - графичният е по-разказвателен, а живописният - по-абстрактен. Харесва й да провокира зрителя - отдалеч картините й да му изглеждат по-абстрактни, а когато се приближи да открива детайли и да се губи в истории, които се появяват постепенно. 
В съвременното световно изкуство Цанкова вижда политическа линия и нови търсения, но подчерта, че много зависи кой ги лансира. „Нещата са повече мода, отколкото новаторство. Това, което един артист трябва да предложи, е една нова красота. Не е задължително обаче красивото да успокоява, то има различни фасети, може и да провокира, и с това е интересно“, сподели вижданията си тя. Според нея всеки голям артист трябва да има отговорността да реагира като създател на новото, колкото и това да е ангажиращо и трудно.
През последните десет години художничката е виждала инсталации, които определя като вълнуващи и смята, че имат сценографско виждане и потенциал да оставят следа. Не я вълнуват произведения, които приличат на декоративни, защото „са студени или ползват малки хитринки, излизащи на мода“. „Обичам да има дълбочина в изкуството, виждане в бъдещето, по-дълбок поглед. Ако може езикът на изкуството ти да говори на всеки, значи нещо си постигнал“, смята Цанкова. 
В професионалния си път тя е усетила, че е по-трудно да си жена художник, независимо къде живееш и откъде идваш. Това се вижда, когато човек върви нагоре по пътечката и се издига в признанието, каза авторката. През последните шест-седем години обаче има промяна в приемането на жените във визуалните изкуства. Те участват в повече изложби и конкурси и присъствието на половете започва да се уравновесява, обясни тя. Според нея това се дължи не на протести, а на новото време и промените при разпределението на ролите на мъжа и жената в семейството.
Най-важното за нея в тази позитивна еволюция е чувствителността, която влиза в изкуството. Хубаво е, че вече няма примери като Камий Клодел - на жени, които творят в сянката на своите половинки, а често са и по-талантливи от тях. Сега върху тях и работата им вече има светлина, добави Цанкова. 
За нея Франция остава една от страните, в които артисти от различни националности са добре приети и забелязани, тъй като французите имат културно любопитство и винаги проявяват интерес да задават въпроси, което по думите й е тяхно богатство. 
Изложбата й във Варна продължава до 16 март.