Филателна изложба разказва историята на митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ във Варна. Тя е подредена по повод 140-годишнината от първата отслужена там света литургия. В експозицията има пощенски картички и стари архивни снимки, някои от които неизвестни за широката публика. Те са придружени с текстове, проследяващи събитията от зараждането на идеята за построяване на сградата до наши дни.
Катедралата „Успение Богородично“ във Варна е първият мащабен храм-паметник, издигнат в страната след Освобождението от 1878 г. Той е замислен и съграден като символ на вечна признателност и дълбока благодарност към руския народ и към всички герои, дали живота си за свободата на България, пише в текста към изложбата. От църковна гледна точка сградата представлява официално седалище на Варненския и Великопреславски митрополит и олицетворява налагането на ролята на Българската екзархия след гръцкото духовно влияние по Черноморието.
Историята на храма започва с желанието на нарастващото българско население във Варна след Освобождението за изграждане на представителен православен храм, подкрепено от руския княз Александър Дондуков-Корсаков. За реализиране на идеята на 9 ноември 1879 г., под ръководството на митрополит Симеон, е свикано гражданско събрание и е избрана осемчленна строителна комисия. Нейната основна задача е да събере средства и да организира строежа на църквата и на училище към нея.
Комисията получава от варненския руски губернатор Павел Баумгартен фотография на църква в Петерхоф, Петербург, която да послужи за модел. След анализ се оказва, че този образец е твърде малък, а увеличаването на мащаба му за нуждите на Варна би изисквало непосилни за тогава финансови средства. Събират се дарения и се разиграва лотария в помощ на изграждането на катедралата със 75 000 билета по 2 лева, продавани в страната и чужбина. Освен това обаче се налага да се теглят и заеми от Народната банка и от Варненското общинско управление, тъй като събраните средства са недостатъчни.
В изграждането на храма участват редица майстори, сред които варненецът Янко Костанди, който строи и черквата „Св. Николай” в града. През май 1884 г. комисията възлага довършването на строежа на уста Генчо Кънев от Трявна. Храмът е завършен през август 1886 г. като трикорабна базилика с внушителни размери. Цялата сума по изграждането възлиза на 324 524 лева.
На 22 август 1880 г. се провежда тържествен молебен за полагането на основния камък на бъдещия храм, отслужен от митрополит Симеон пред голямо множество българи и арменци. Княз Александър Батенберг лично поставя документа за събитието в специална кутия, която полага в ниша в голям каменен блок. След това извършва символична първа копка със сребърни копачка и лопатка, изработени специално за случая, които по-късно Варненската община подарява на местния музей, където се пазят и до днес. В чест на това важно духовно дело, след приключването на водосвета, князът подписва указ за помилване на всички, търпящи наказания във варненския затвор, на които остават до три месеца до края на присъдите, като лично разговаря с освободените мъже, се отбелязва в текста на изложбата.
Първата света литургия в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ е отслужена на 30 август 1886 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840–1937). Няколко години след завършването на храма църковното настоятелство започва неговото вътрешно обзавеждане и изографисване. През 1897 г. е поставен архиерейският трон, a nо-късно е изработен и иконостасът. Дебърски майстори изрисуват основните големи икони. Подът на храма е застлан е разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години е готов и балконът.
Катедралата във Варна е осветена на 26 октомври 1910 г. от митрополит Симеон. На събитието присъстват цар Фердинанд, царица Елеонора и престолонаследникът княз Борис. Около четвърт век това е най-големият храм в България до построяването на „Св. Александър Невски“ в София.
През май 1939 г. църковното настоятелство решава да се предприеме дълго отлаганият ремонт и го възлага на архитект Стефан Попов. Доизграждането на камбанарията приключва в периода 1941-1943 г. Тя се надстроява с 13 метра и достига обща височина от 35 метра. За вдигане на камбаните са докарани две подемни машини от Англия.
През 1949 г. започва изографисването под ръководството на проф. Николай Ростовцев. В средата на 1960-те години са изработени витражите, като на големите южни прозорци са изобразени св. св. Кирил и Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.
На 26 декември 2012 г. с благословението на митрополит Кирил е пренесена мозаична икона на Пресвета Богородица - Геронтиса от Света Гора. На 22 декември 2013 г., след кончината на дядо Кирил, за Варненски и Великопреславски митрополит е избран Йоан. През следващите години са извършени ремонти и реставрационни дейности на централния купол на храма. Приключена е и реставрацията на стенописите в апсидата на олтара. Донесени са икони на св. Лука Кримски, с вложена частица от честните му мощи, както и на св. цар Борис Михаил. Старите целувателни хартиени икони са заменени с нови, ръчно рисувани.
През 2022 г. приключва голям ремонт на митрополитската катедрала, при който куполите са позлатени, покривната конструкция е покрита с медна ламарина, каменната облицовка е почистена, а стъклените витражи и дърворезбованите входни врати са възстановени.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 септември в катедралния храм във Варна.