Фондацията „Импрув“ (Improve) представи в рамките на „Аполония“ арт проекта „Посока силна“, който чрез съвременно изкуство разказва историите на жени, преодолели насилието, и насърчава обществения диалог по темата. Проектът обединява български и международни артисти от различни области, работили под менторството на жени, преживели насилие.
Изкуството може да достигне до теми и преживявания, за които думите не достигат, и да създаде пространство за разговор по темите за насилието, токсичните отношения и силата на живота след насилието, каза основателят на фондацията Олга Минева при представянето на арт резиденцията „Посока силна“.
„Посока силна“ е част от по-голямата кампания „Изкуството пробужда“. Проектът събира артисти и жени, преживели насилие, като за първи път в резиденцията е включен и терапевт на пълно работно време.
„Ние вярваме, че изкуството достига до едни пластове на нашето съзнание, преодолявайки всички съпротиви, обществени стигми, забранени теми, като огромната стигма на темата за насилието и токсичността в човешките взаимоотношения, но и за цялата сила, която се крие там, в живота след насилието“, каза Минева.
По думите ѝ вдъхновението за „Посока силна“ и за предишните кампании на фондацията идва от общността „Жени-сървайвъри“, която вече включва над 120 жени. Те са преживели насилие и са намерили сили да говорят за него и да споделят своите истории.
„Всички ние като общество имаме ролята в това да бъдем част от решението, да бъдем част от превенцията на това насилие и токсичност в човешките взаимоотношения“, отбеляза Минева.
Тя подчерта, че „Посока силна“ се различава от предишните инициативи, тъй като артистите не просто пресъздават историите на жени, преживели насилие. В продължение на пет дни те работят в среда, в която имат възможност за сутрешни и вечерни занимания с терапевт, както и за индивидуални сесии.
„Искахме да надникнем не в артистите като преводачи на една история, а какво се случва във всеки от нас, както и в душата на артистите, когато се докоснем до такава история. Какво е онова, което толкова ни стряска, но какво е онова, което може би ни носи сила“, каза Минева.
Сред участниците в резиденцията е музикантът Деян Цвятков, който създава звуков разказ, представен на „Аполония“.
Цвятков разказа, че участието му в проекта го е срещнало за първи път толкова пряко с проблемите на домашното насилие и токсичните отношения. „Бях много шокиран, защото в моя живот не се е случвало, аз не съм се сблъсквал с такива проблеми. Не съм знаел, че съществуват толкова много такива проблеми. Или може би просто не съм си давал сметка“, каза той.
Според музиканта срещата с жените, преживели домашно насилие и токсични връзки, е била ценна както в личен, така и в артистичен план. По думите му наистина се усеща, че това са много по-специални, силни хора, които може би са и много по-богати като душевност.
Работата с терапевта и срещата с историите на участничките са му помогнали да погледне по различен начин на човешките взаимоотношения и на начина, по който хората пренасят собственото си напрежение върху най-близките си.
„Това е един наистина порочен кръг, в който влизаме и става много тежко“, каза Цвятков. По думите му проектът е показал и колко широк може да бъде спектърът на насилието – не само физическо, но и психологическо насилие и токсично поведение, което постепенно разрушава връзката, човека, семейството и хората около него.
Той обърна внимание и на липсата на достатъчно думи, с които обществото да говори за тези явления. „Ние не познаваме думите, не знаем каква е лексиката за говорене на тази тема“, каза той.
В този контекст Минева подчерта ролята на изкуството – „то докосва емоционално хората. Изкуството идва там, където думите не стигат“. Звуковият разказ, създаден от Цвятков, се ражда постепенно в процеса на петдневната резиденция. В центъра на пространството, където работят артистите, се създава музика, повлияна от разговорите с терапевта и от срещите с жените, които са техни вдъхновителки.
„В един момент, много интересно, когато това се практикува достатъчно дълго време, човек престава да мисли за това какво свири, какъв звук изважда, а по някакъв начин започва да вибрира с идеите, в които се е потопил“, разказа Цвятков.
Към звуковия разказ е представена и скулптурната работа „Момичето вътре“ на Велика Прахова, създадена от естествени материали. Двете фигури символизират едновременно детето и майката, както и силата и крехкостта. За произведението е използвано сено на около 100 години, взето от двора на жена от селото, в което живее художничката.
Посетителите на представянето в „Аполония“ бяха поканени не само да видят скулптурите, но и да ги докоснат и прегърнат, докато слушат звуковия разказ.
„Нашата най-голяма цел е да родим именно пространство за диалог“, каза Минева. Според нея, ако обществото се научи да назовава както трудното, така и силата, ще има „много повече очи за тези невидими знаци за насилие, но и невидимите жени около нас, които носят тази сила“.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондацията „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.