Живописта на Димитър Чолаков е като италианска сюита на Бах в изпълнение на Глен Гулд, каза художникът Ивайло Мирчев

Живописта на Димитър Чолаков е като италианска сюита на Йохан Себастиан Бах в изпълнение на пианиста Глен Гулд, каза художникът Ивайло Мирчев при откриването на изложбата на Чолаков тази вечер в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6. На откриването говориха още председателят на СБХ Любен Генов, акад. Иван Гранитски и авторът на изложбата Димитър Чолаков.
„Музиката е велика абстракция и всяка живопис заради това прилича на музика“, каза Мирчев. Той открои различните музикални темпа в произведенията – от анданте през алегро до алегро виваче, като обърна особено внимание на паузите, които според него са съществени както за музикалната композиция, така и за творбите на Чолаков. Художникът призова присъстващите да се вслушат в живописта на своя колега и приятел.
Председателят на СБХ Любен Генов определи импровизацията като една от основните характеристики на творчеството на Чолаков. По думите му свободното движение на четката поражда неочаквани цветови съчетания, форми и асоциации. Генов се спря и на големите формати и нетрадиционните основи, използвани от автора, сред които негрундиран плюш, дърво и зебло.
Акад. Иван Гранитски говори за връзката между импровизацията, митологията и несъзнаваното в творчеството на Чолаков. Според него зад привидната спонтанност на живописните композиции стои продължителна подготовка, свързана с познаването на античната митология, литературата и философията. Той разгледа произведенията през идеите за архетипите и духовните превъплъщения, като открои присъствието на водата, музиката и тишината. „Тишината говори според Чолаков и тук виждаме как тя говори в неговата интерпретация“, каза Гранитски.
„Изкуството, картините стават възможни благодарение на вас, на хората, които ги гледат“, каза Димитър Чолаков в края на откриването. Художникът благодари на присъстващите и на приятелите си за думите им.
Експозицията обединява произведения от различни периоди в творчеството на Чолаков. Наред с голямоформатни работи, създадени през последната година, са представени и пет картини от периода 1990-1995 г. Творбите са групирани в няколко цикъла, сред които „Опуси“, „Пътища“ и „Звукът на тишината“.
Димитър Чолаков е роден през 1954 г. в Попово. Завършва живопис в Националната художествена академия при акад. Светлин Русев. От 1990 до 2013 г. е директор на Художествената галерия „Никола Маринов“ в Търговище, а от 2006 г. е професор по живопис в Шуменския университет. Има над 80 самостоятелни изложби и над 120 участия в колективни експозиции в България и чужбина. Сред отличията му са Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (2023), голямата награда „Сирак Скитник“ (2022) и голямата награда за живопис на Националната изложба „Лудогорие“ (2025).