Гладкокосместият ретривър и бернският зененхунд са сред по-предразположените към заболяване от рак породи кучета

Изследователи от САЩ са открили кои породи кучета са по-предразположени към заболяване от рак и са опровергали схващането, че по-застрашени са най-големите сред тях, съобщи Ей Би Си.
Резултатите от изследването показват, че големите - но не и най-големите, породи кучета като цяло са с най-висок риск от злокачествено заболяване.
Изследователите са се опитали да разберат как започва ракът, както и да потърсят отговор на въпроси като например как началото на заболяването е свързано с породата на кучето, казва водещият му автор, еволюционният биолог Ленард Нъни от Калифорнийския университет - Ривърсайд.
При хората моделът показва, че с увеличаването на размера на тялото се очаква то да бъде по-предразположено към рак. Настоящото изследване обаче показва, че тази  теория не се отнася за най-добрия приятел на човека.
"При кучетата има огромен диапазон от размери - от чихуахуа до мастиф или немски дог", казва Нъни. 
Тъй като големите кучета обикновено умират на много по-млада възраст, всъщност рискът да развият рак при тях е по-малък, отколкото при кучетата със среден размер, допълва изследователят.
Проучването показва, че сред най-предразположените към рак породи кучета са гладкокосместите ретривъри, бернските планински кучета (бернски зененхунд) и западнохайландски бели териери. 
При гладкокосместите ретривъри често се среща вид сарком - рядък рак, който се развива в костите и меките тъкани.
При повечето териери, особено при шотландския териер, има по-голяма вероятност от развитието на рак, отколкото се е смятало досега, като се има предвид размерът им. 
При териерите се наблюдава по-висока честота на рак на пикочния мехур, казва Нъни.
Добрата новина е, че не са много породите, които са прекомерно предразположени към рак, допълва изследователят.
Резултатите от изследването дават представа за броя на генетичните мутации, които причиняват рак при кучетата, и показват, че макар близкородственото размножаване в  родословието на дадена порода да скъсява продължителността на живота, то не увеличава риска от рак като цяло.
Моделът, използван в изследването, може да се прилага и в бъдеще, за да се определи дали породите започват да се разболяват повече от определен вид рак.
"Кучетата са изключително добър модел за разбиране на генетичните промени, които могат да доведат до по-висока податливост на определени видове рак", казва Ленард Нъни.