Горещините в Европа през изминалото лято са отнели живота на над 50 000 души, според проучване

Рекордно високите температури в Европа през изминалото лято са довели до смъртта на над 50 000 души, като се смята, че близо две трети от тези смъртни случаи са причинени от климатичните промени, предизвикани от човешка дейност, сочи ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес. 
Изследователите анализират свързани с високите температури смъртни случаи сред различни възрастови групи в 854 европейски града по време на поредицата от горещи вълни през юни, юли и август. Екипът установява, че 50 391 души са починали вследствие на високите температури, като причина за 32 619 от тези случаи е допълнителното загряване, причинено от изгарянето на въглища, петрол и газ. Данните са представени в проучване, което ще бъде публикувано в предстоящ брой на изданието Nature Health.
Отчетените смъртни случаи са със 71 процента повече в сравнение с предишното най-смъртоносно лято през 2022 г., когато са регистрирани 29 480 починали във връзка с горещините. Учените посочват, че данните за настоящото лято всъщност са занижени, тъй като не е включена горещата вълна през май, а и анализът обхваща само 854 града, в които живее около 40 процента от населението на Европа.
Около една трета от смъртните случаи са настъпили в периода от 17 юни до 1 юли, когато температурите са били с 5,3 градуса по Целзий над средните стойности, обяснява съавторът на изследването Гарифалос Константинудис, биостатистик в Имперския колеж в Лондон.
„В голяма част от Западна и Северна Европа инфраструктурата ни просто не е проектирана да издържа на температурите, които наблюдаваме вследствие на глобалното затопляне, предизвикано от човека“, казва водещият автор Клеър Барнс, климатолог в Имперския колеж в Лондон. Тя отбелязва, че в някои европейски градове това лято температурите са били с 12 градуса по Целзий над нормалните стойности.
Според изследването най-голям брой смъртни случаи са регистрирани в Италия, Франция, Испания и Германия. Сред европейските столици Рим е с най-висок брой смъртни случаи, свързани с горещините, за периода от 2000 до 2025 г., сочи проучване на екипа, представено по-рано този месец.
Барнс отбеляза, че това е бил необичаен период на естествени горещини, насложен върху значителните климатични промени. По думите й Европа е континентът, който се затопля най-бързо, като температурите са с 2,5 градуса по Целзий по-високи в сравнение с прединдустриалната епоха.
„Самото фоново затопляне, дължащо се на човешката дейност, най-вече на изгарянето на изкопаеми горива, повишава температурите ни с величина, която може да изглежда незначителна“, обяснява Барнс. „За много хора обаче тези допълнителни два градуса и половина са именно факторът, който превръща условията от просто неприятни в опасни и потенциално смъртоносни“, добавя тя.
По думите на Константинудис, повече от половината хора, починали в Европа вследствие на горещините, са били на възраст 85 или повече години. Същевременно, екстремните температури са отнели живота и на над 800 души на възраст между 20 и 44 години.
Екипът използва утвърден научен метод, за да определи каква част от тези 50 000 смъртни случая се дължат на естествените летни горещини и каква част - на въздействието на парниковите газове върху климата. Изследователите провеждат компютърни симулации на свят без климатични промени и ги съпоставят с реалния брой смъртни случаи през изминалото лято. Разликата, която се получава, представлява броят на смъртните случаи, причинени от глобалното затопляне.
Барнс посочва, че делът на смъртните случаи, свързани с горещините, които се дължат на глобалното затопляне, нараства от около 45 процента в началото на XXI век до 65 процента в наши дни.