Имам чувството, че в живота си съм станал свидетел на няколко революции, каза френският писател Ерик-Еманюел Шмит на дискусия във Френския институт в България. Модератор на разговора бе Саня Табакова, издател от „Леге Артис“, преводач бе Зорница Китинска.
Както Саня Табакова обясни, поводите за тази среща са премиерата на спектакъла „Ария на съперницата“ в Народния театър „Иван Вазов“ и излизането на петия том от поредицата „Пътуване във времето“ на Шмит - „Двете царства“.
Авторът разказа за своите впечатления от премиерата на спектакъла „Ария на съперницата“ в Народния театър „Иван Вазов“. Постановката е създадена на основата на книгата „Съперницата“, в която Шмит изследва гения на Мария Калас от гледната точка на героинята в книгата, която се смята за нейна съперница и говори лошо за нея.
„Всичко се върти около темата за изкуството и любовта. Докато Калас живее за изкуството и е на върха, тя няма любов“, обясни Шмит.
Нейната съперница избира любовта, съответно ние я мислим за посредствена, защото ние също избираме любовта и в този момент отказваме да горим само за изкуството, каза още той.
Поредицата на Шмит „Пътуване във времето“ изследва историята на човечеството през очите на четири безсмъртни героя.
„Желанието за единство прекосява цялата поредица, която пиша. Обикновено историческите романи са национални. Това, което аз пиша, е транснационално и обединява човечеството“, каза Шмит. „В целия този труд съм вложил една моя мечта – всеки читател да може да намери корените си в едно общо човечество без разделение“.
„Колкото повече върви напред човечеството, толкова по-бързо се движи историята“, каза Шмит.
Той обясни, че в неговите книги безсмъртието е представено не като дар. То е тежест, бреме, защото героите насъбират все повече белези от рани, раздели и изоставяния.
„Мечтата ми е, когато читателят затвори последната страница на книгата, да си каже: „Какво щастие, че съм смъртен!“. Чрез тази поредица се опитвам да приема вътрешно състоянието на човека, а не както Илон Мъск и хората от Силициевата долина, които се опитват да променят човека и да го направят безсмъртен. Искам да приема човешкия живот такъв, какъвто е“, сподели Шмит.
Авторът обясни, че след завършването на всеки роман от поредицата „Пътуване във времето“, текстът се чете от двама университетски преподаватели по история.
„Всички историци, които работят по този начин върху текста, ми казват колко са щастливи да се потопят в човешката страна на историята, тази чувственост, до която като учени им е забранено да се докоснат“, каза Шмит. „Писателят може да си позволи нещо, което историците не могат. Той, като автор, може да направи една хронология на човешкото щастие“, допълни писателят.
„За мен вълнуващо е посланието за обединение на човечеството“, каза Саня Табакова, издател от „Леге Артис“. Според нея ако целия свят прочете поредицата, ако всеки намери своите корени в нея, „сякаш става едно цяло, един човек, от което сега имаме ужасно голяма нужда“.