Истинската журналистика е в регионалните медии и регионите, каза главният редактор на вестник „Росица“ Минка Минчева

Истинската журналистика е в регионалните медии и регионите. Това каза при представянето на новия брой на списание ЛИК „Печатът - 180 г. от „Български орел“ главният редактор на вестник „Росица“ - Севлиево Минка Минчева в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Габрово.
Минчева благодари за вниманието, което БТА и списание ЛИК отделят на вестник „Росица“, като подчерта, че изданието има своя история и място в развитието на българския печат.
По думите ѝ вестникът е основан скоро след Освобождението от трима млади хора – Тодор Постомпиров, Петър Мустаков и Евтим Дабев, които били на около 21–23 години. Те започнали да издават вестника в периода на индустриализация на Габровския регион и Севлиево, когато младите хора от селата се насочвали към градовете, а новите индустриални отношения поставяли въпроси за социалната справедливост.
Минчева направи паралел между появата на изданието и стачката на работниците в Чикаго на 1 май 1886 г., с която те настояват за по-добри условия на труд и по-високо заплащане. По думите ѝ на 4 юни същата година в България излязъл вестник „Росица“, посветен на социалната справедливост. 
Тя посочи, че първото издание на „Росица“ публикувало информации от телеграфната агенция „Трапезица“, основана няколко месеца по-рано и поставила основите на Българската телеграфна агенция.
„За мен е чест да ръководя днес един такъв вестник, който наистина има голямо влияние в по-нататъшното развитие на печата“, каза Минчева. Тя добави, че ако основателите можеха да видят как се е развивал печатът и как някои от идеите им са били променени, вероятно биха били разочаровани, защото целите, за които са се борили, не са били постигнати.
Минка Минчева разказа, че през 2017 г. е поела поста на главен редактор на вестник „Росица“, след като преди това е работила в радио, телевизия и други печатни издания. Тя е завършила журналистика със специалност радио, но впоследствие професионалният ѝ път я отвел към регионалния вестник.
Една от инициативите, с които се гордее, е възстановяването на изданието за ученическо и учителско творчество. Минчева разказа, че в архивите открила вестник „Росица“, издаван от 1936 до 1944 г. от севлиевски учител. В него публикували ученици от местните училища, сред които и бъдещи известни публицисти. Един от авторите бил проф. Колю Колев, който впоследствие станал неин преподавател във факултета по журналистика.
По време на пандемията от КОВИД-19 Минчева забелязала, че ученици, останали вкъщи, започнали да пишат стихотворения и есета. Това я подтикнало да възстанови традицията. От 2021 г. вестникът отново издава месечно приложение за ученическо и учителско творчество, в което участват деца от 4-и до 12-и клас и преподаватели. В рубриката „Росица School“ учениците от журналистическите клубове разказват за събитията в училищата и темите, които ги вълнуват.
Минчева каза, че младите хора проявяват интерес към печатното издание и към архивите на вестника. Тя разказа за среща с ученици от професионална гимназия в Севлиево, по време на която един от тях определил архива като „голямо съкровище“.
По думите ѝ учениците ценят възможността да откриват в старите вестници информация за годините, в които са родени те или техните близки. Минчева посочи, че младите хора виждат предимство в печатното издание, тъй като информацията в него остава съхранена, дори когато даден интернет сайт вече не е достъпен.
Главният редактор на „Росица“ определи отношението на държавата към местните и регионалните медии като недостатъчно. Според нея регионалните журналисти са най-близо до хората и познават както техните проблеми, така и успехите им, които често не намират място в националните медии.
Минчева отбеляза, че училищата, читалищата, кметовете и спортните клубове в Севлиево и региона проявяват интерес както към онлайн, така и към печатното издание. Тя разказа, че читатели търсят пропуснати броеве, когато в тях има публикации за техни деца или внуци, за да ги запазят в личните си архиви.
Според нея това отношение към вестника е важно, но не е достатъчно за устойчивото развитие на регионалната журналистика. Минчева посочи, че са необходими допълнителни инструменти и регулации, като същевременно изрази мнение, че цензурата в съвременна България има и други проявления.
Тя коментира и историята на изданието след 9 септември 1944 г. По думите ѝ през 1955 г. започнало издаването на вестник „Севлиевска трибуна“, а през 1969 г. изданието възстановило името „Росица“. През 2009 г. била отбелязана 50-годишнината на новия вестник, но по-ранната му история не получила достатъчно внимание.
Минчева посочи, че историята на печатното издание с името „Росица“ е значително по-обширна и че в периода 1930–1944 г. вестникът имал място в развитието на националния печат.
В края на разговора Минка Минчева постави въпроса за бъдещето на регионалните медии и за това какво би се случило със Севлиево, ако вестник „Росица“ престане да съществува. Тя разказа, че същия въпрос ѝ задала ученичка от журналистическия клуб, с която обсъждали предстоящото честване на годишнината на ученическото издание.
Минчева отправи въпроса към хората, от които зависи развитието на местните и регионалните медии, като подчерта, че не може всички млади журналисти, завършващи университетите в България, да намерят професионална реализация в медиите в София.