Сред акцентите в експозицията са характерните очила на режисьора Федерико Фелини, актьора Марчело Мастрояни и други известни имена от света на киното. Изложбата припомня и емблематични визии като рамките тип „котешко око“, свързвани с Мерилин Монро, и очилата с жълти стъкла, носени от Джони Деп.
Изложбата е организирана от Италианската асоциация на производителите на оптични изделия (ANFAO) в сътрудничество с Музея на очилата в град Пиеве ди Кадоре. Тя е отворена за посетители до края на октомври, паралелно с провеждането на филмовия фестивал в Рим.
Историята на очилата датира от края на XIII век. Сред ранните свидетелства за производството им е правилник на венецианската гилдия на производителите на кристално стъкло от 2 април 1300 г., в който се споменава изработването на очила.
Развитието на материалите, формите и производствените техники през следващите столетия поставя основите на индустрията, която днес е важна част от италианския дизайн. Нов етап в това развитие настъпва през 1878 г. с основаването на първата фабрика за очила в Калалцо ди Кадоре, област Венето. Постепенно районът се утвърждава като значим център за производство на очила с международна известност.
В киното очилата често имат роля отвъд практическото си предназначение – те допълват характера на персонажа и създават разпознаваем визуален образ. Сред експонатите в Рим е бяла версия на рамка от края на 80-те години на миналия век, свързвана с образа на Уестрей, изигран от Брад Пит във филма „Съветникът“ от 2013 г.
Експозицията включва и очила, свързани с творчеството и публичния образ на известни режисьори от различни страни. Големите рамки на Фелини, тъмните стъкла на Жан-Люк Годар и белите очила на Лина Вертмюлер са примери за това как един аксесоар може да се превърне в запазена марка. Сред режисьорите, чиито образи се свързват с характерни очила, са още Пиер Паоло Пазолини и японският кинематографист Акира Куросава.
Чрез съчетаването на исторически предмети и кинообрази изложбата показва как очилата отразяват промените в модата и технологиите, като същевременно остават средство за изграждане на индивидуалност както на екрана, така и извън него.