„Светостта на живота“ е път. Път към вътрешен мир. Път към по-дълбоко разбиране. Прозорец към вътрешен свят, към онази тиха светлина, която озарява, но не заслепява. Зов за съзерцание, за завръщане към сърцевината на вярата – любовта. Покана да намерим онова място в себе си, където можем да простим, да се смирим, да се обичаме“, казва авторката.
Както писа БТА, нейната изложба „Прегръдката на мира“ бе открита миналата година в базиликата „Сан Клементе“, в Рим. В юбилейната за Ватикана година експозицията получава благословията на Викарията на Рим и е експонирана в най-святото за всеки българин място в Рим. В своето приветствие по време на официалната церемония тогавашният министър на културата Мариан Бачев подчертава, че това събитие е не само художествен триумф, но и духовен жест – рядко и високо признание за съвременното българско изкуство.
Милена Велчева е родена в София в артистично семейство. Родителите ѝ са от основателите на ансамбъл „Филип Кутев“ и концертират по целия свят. Те са солисти и хореографи. Дъщеря им свири на пиано, посещава уроци по солфеж, но от ранна възраст знае, че ще се посвети на рисуването и му отдава цялото си внимание. Разбиране и насърчение ѝ оказват срещите с големия художник Ненко Балкански, който ѝ подарява един от своите стативи.
През 1978 г. постъпва в художественото училище по приложни изкуства в София. Нейни преподаватели са художничката Мария Ножарова, скулпторът Александър Бобанац и екодизайнерката и приложничка Цеца Георгиева. На пленер пред храм „Свети Александър Невски“ Милена среща поета, писателя, сценариста и кинорежисьора Иля Велчев, за когото се омъжва през 1979 г. След завършване на средното си образование кандидатства във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (сега НХА). Професор Тома Върбанов я кани в класа си, считайки, че притежава дарба на живописец и стенописец. За да продължи усъвършенстването на знанията си по художествен текстил, постъпва в класа на професор Димо Балев. През 1986 г. се ражда дъщерята на Милена и Иля – Русана. По време на следването си е и художник на декори и кукли в два филма на своя съпруг – „Ако те има“ и „Последната възможност“, и в няколко българско-италиански кинопродукции. Дипломира се като магистър през 1988 г.
/ДД