Как се преплитат историята и творчеството на трима значими местни художници показва изложбата "Хоризонти на паметта" в Бургас

Изложбата „Хоризонти на паметта“, замислена първоначално по повод 140 години от рождението на художника Генчо Митев, представя връзката между историята и творчеството му с това на други двама значими местни автори - неговия ученик Петко Задгорски и представителя на следващото поколение творци Георги Баев. Експозицията бе открита в Културен център „Морско казино“ в Бургас, където може да бъде видяна до 24 януари. По думите на диркетора на културния център Людмила Кутиева, „творците от Бургас винаги изказват своето море – било то косвено или преносно“, а подредбата на изложбата проследява прехода от фината живописност на Генчо Митев, през смелия колорит на Петко Задгорски, до силната експресия на Георги Баев.Организаторът на проекта и негов куратор Елисавета Станчева разказа, че името „Хоризонти на паметта“ идва от желанието „да се уплътнят хоризонтите, които често остават невидими от мястото, на което стоим“. Тя подчерта, че информацията за Генчо Митев е по-детайлно представена, тъй като „човек, връщайки се назад, има нужда от повече опора“. Биографичната нишка за Петко Задгорски е изградена „през спомена на неговия син“, докато за Георги Баев изложбата стъпва и върху личните спомени на бургазлии.
Станчева акцентира върху своеобразния финал на експозицията – 1983 година, когато в пожара в ателието на Георги Баев изгарят голяма част от творбите му. „Тогава гори не само минало, тогава гори и бъдеще“, гласи текстът в изложбата. Посетителите могат да видят и една оцеляла картина от пожара, предоставена специално за експозицията от сина на художника Иво Баев.
Станчева обърна внимание и на един детайл от картина от късното творчество на Баев, която изобразява фигура на човек на изкуството, застанал с разперени ръце като на кръст. Тя обясни, че го свързва с кръста на св. Антоний, който художникът често рисува. В тази връзка тя разказа притчата за светеца и множеството демони, които го изкушавали, но той не се плашел от тях, защото им казвал, че ако са силни, нямало да са толкова много. „Когато ни се случват много неприятни неща, трябва да се радваме – ако бяха силни, нямаше да са много", коментира тя.
Синът на Георги Баев - Иво Баев разказа за свои детски спомени, свързани и със семейството на Петко Задгорски. Запомнен в спомените му като „чичо Петко“, той го описа като човек на изисканите маниери, който „сутрин в 9 часа беше със сако и връзка, а със съпругата му, която ми даваше уроци по английски език, си говореха на френски“. За своя баща разказа и случай, в който го заварва в ателието му целия облян в пот, докато твори. "Така се прави изкуство, със страшна енергия и отдаване", каза той и призова младите посетители на изложбата да се раздават в творбите си колкото може повече, "защото така се отива към небесата". 
Иво Баев отбеляза още, че не е познавал тврочеството на Генчо Митев, който през 20-те години емигрира в САЩ и там има голям успех като художник, но решава да се завърне в родината си. "Ето това е патриотизъм - не развятите знамена, а изборът да продължиш живота си тук", коментира той.
Творбите в изложбата са предоставени от архива на Бургаската художествена галерия "Петко Задгорски", както и от личния семеен архив на художниците. Картините на Генчо Митев, които са по-трудни са откриване, са предоставени от семейната колекция на неговата внучка Доминика, уточни Елисавета Станчева.
Информацията за изложбата е съпроводена и с възможносттта да се отвори QR код, чрез който посетителите могат да гледат кратък филм за експозицията.