Картината "Ахинора" на Иван Милев ще гостува на "Аполония" само за ден

Картината „Ахинора“ на Иван Милев във варианта ѝ от 1925 година ще гостува на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол на 2 септември. Това съобщи за БТА д-р Пламен Петров, директор на казанлъшката Художествена галерия. Картината ще може да бъде видяна от посетителите на културния форум само в рамките на деня, след което ще бъде върната в Казанлък.
Гостуването на „Ахинора“ е сред акцентите в присъствието на Художествената галерия – Казанлък на „Аполония“. Това е първото гостуване на институцията на Празниците на изкуствата в Созопол, което се случва в годината, в която се отбелязват 125 години от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък, посочи д-р Петров. В рамките на „Аполония“ галерията ще представи и две изложби, в които се срещат различни поколения и художествени светове. Експозицията „Иван Милев. Като чайка“ с куратор д-р Пламен Петров е посветена на непознати фрагменти от житейския и творчески път на именития художник. Едновременно в противовес и в огледално съответствие с нея идва изложбата „Островите в нас“ с куратор Любен Малчев, която представя погледа на няколко съвременни артисти върху онези територии на духа, които всеки човек търси и създава в себе си. В нея ще бъдат показани творбите на Райна Тенева, Силвия Коева – Попова, Коста Денев и Полина Стойнова. Двете изложби ще бъдат открити в Художествената галерия в Созопол утре (27 август). 
Картината „Ахинора“, създадена от Иван Милев през 1925 година, е сред най-ярките творби, съхранявани в Казанлък, и от 2023 година е фокусът на постоянната експозиция в най-новия филиал на институцията – музей „Ахинора“. От откриването на музея картината е гостувала само в Софийската градска художествена галерия в рамките на изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“ с куратор д-р Любен Домозетски, когато също беше показана за броени часове и предизвика огромен интерес, каза д-р Петров. Показвана е в Рим и във Виена – градове, свързани с житейския път на Милев.
Заглавието на картината на Милев препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора“. Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество“ през 1917 г. Година по-късно текстът ще бъде поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България“, в която е репродуциран и първият известен ни днес образ на Ахинора, дело на самия автор.
През 1922 г., все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев се обръща към сюжета, за да създаде първия вариант на картината си „Ахинора“. Три години по-късно, през 1925 г. художникът се връща отново към темата, в резултат на което се ражда представената в музея творба. В нея основният акцент е сякаш върху погледа на Ахинора –  „когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми“. Друг важен детайл от „портрета“ е забулената усмивка на легендарната царица, която „сееше в сърцата язви“.
На 25 октомври 1926 г., само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам дарява „Ахинора” на Музея за старини с художествена сбирка в родния си Казанлък. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго остава непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.
В художествено отношение картината може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи, част от които остават неразчетени, допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като „българската Джоконда“. И днес картината провокира различни питания, а най-логичното сред тях е: дали в образа на Ахинора са отразени портретните характеристики на конкретна жена от личния свят на художника? През годините са се появили различни предположения, които остават в полето на спекулацията – теории, за които гостите ще могат да открият повече в музея – дом на творбата.