Хората се връщат към духовността, но това се случва бавно, казва художникът Красимир Асенов

От над две години на пернишкия художник Красимир Асенов е поверено вътрешното изографисване на храм-паметника "Св. Георги Победоносец" в Брезник. Това е първото цялостно изписване на църквата след освещаването ѝ на 21 юни 1948 г.
Мъжът е завършил Художествената академия в София със специалност "Силикатен дизайн". През годините е правил бижута и рисувал улични портрети. Известен период от време участва и в създаването на авторски лога за фирми и брандирането на търговски обекти. 
С изографисване на църкви и параклиси се захваща преди повече от 25 години. Спомня си как като ученик в осми клас рисува първата си икона, която пази и досега. Това по думите му се случва във времето на социализма и става случайно, по собствени подбуди. 
Първият стенопис, над който Красимир Асенов работи, се намира в малък параклис над Охрид, Северна Македония. Днес той се занимава изцяло със създаването на стенописи за църкви, параклиси, както и икони за храмове. 
Освен в Брезник, художникът изписва и църквите "Успение Богородично" и "Св. пророк Илия" в пернишките квартали Изток и Мошино. Рисувал е още в "Св. Петка" в Мелник и Клисурския манастир край Банкя. Над 90 процента от стенописите в Църногорския (Гигински манастир) "Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски" също са негово дело.
Асенов коментира, че работата му е специфична, а процесът - нетолкова бърз. Като физически по-трудно той определя изписването на таванската част на всеки храм.
За дейностите в църквата в Брезник той разказва, че вървят с нормален ритъм и съществено напредване.
"Нещата са мащабни. Трудност има при разпределението на стенописите, защото е свързано с доста теология, за която ми помага енорийският свещеник отец Михаил Станкович. Стенописите се рисуват по канон и композициите трябва да проследяват Светото писание без да се правят свободни интерпретации", обясни той.
Художникът коментира, че за създаването на изображенията във византийски стил използва само акрилни бои. 
Асенов е на мнение, че хората се връщат към духовността, но това се случва бавно, както е отделян в миналото българинът от църквата. За себе си той казва, че в работата си също чувства направление от божествена сила. "В крайна сметка дар божий е дарба. Усеща се, когато човек се занимава с такива неща, че не всичко прави самостоятелно".
Мъжът казва, че когато е видял стенописите си в Клисурския манастир край Банкя в завършен вид, първоначално не е могъл да повярва, че сам ги е създал с ръцете си. Тогава учудено изрича репликата: "Това аз ли съм го направил!?", за която по-късно му припомня и игуменката на светата обител - майка Филотея.