Храмът "Св. Троица" в лознишкото село Каменар е обновен с доброволни дарения и труд на местните хора

Храмът "Св. Троица" в лознишкото село Каменар е обновен с доброволни дарения и труд на местните хора. В дарителската кампания се включиха ентусиасти и съмишленици от селото и вече църквата посреща миряните с нова ограда, разказа за БТА Димитър Димитров от Каменар. Той обясни, че необходимите средства са събрани за много кратко време. В кампанията активно се включили хора от селото, такива, свързани с Каменар, ръководството на община Лозница и местното кметство. Майсторите са местни, а трудът им е доброволен.
Според Димитров това, което е обединило хората - така, както в миналото, когато храмът е построен, е тяхната дълбока вяра. Той изказа благодарност на всеки един дарител за безвъзмездния труд на местните и всички, които са участвали в този процес.
„Църквата „Св. Троица“ е построена през 1873 г. Тя е масивна каменна сграда, леко вкопана в терена. Камбанарията е построена от майстор Христо Наумов от Разград през 1904 г., разположена западно от храма“, посочва в книгата си „История на храмовете в Русенска епархия“ архимандрит д-р Виктор Мутафов.
В своето издание „Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени“ Петранка Дацкова-Луканчевска разказва как „дядо й Христо и няколко яки мъже издигат металната дъска на последното, 38-о стъпало на камбанарията и я завързват със здрави въжета на двата горни странични края“. Тя обяснява, че така висяща камбаната издавала по-силен и звънлив звук, произвеждан от удара с неголемия метален чук. „След години вече била купена по-съвременна камбана. Но на всеки Велики петък, преди Възкресение и на самия Великден, клисарят вземал помощник, който се изкачвал по стълбите на камбанарията и заставал до Дядовата камбана в очакване на сигнала за началото. Така започвали да бият и двете камбани и над селото се понасял тържествен и непоколебим двугласен звън, който известявал предстоящото вечерта църковно опело на Иисус Христос, а в събота срещу неделя и неговото Възкресение“, разказва още Дацкова.
Храмът е осветен на четвърти ноември 1928 г. от митрополит Михаил. До 1948 г. оградата на църковния двор към двора на съседа Георги Узунов е изработена от тръни. След това е изградена от масивен камък. Основни ремонти и конструктивно укрепване на църквата са правени през 1979 г. и 2000 г. През последните години обаче оградата почва да се руши.
„Църквата трябва да се поддържа. Не може да чакаме все на някой, радвам се, че успяхме с доброволен труд да ремонтираме оградата на храма“, заяви Димитър Димитров от Каменар. Той изрази надежда младите хора, напуснали селото в търсене на работа да се завърнат, за да се запази духът на Каменар и животът да бъде по-смислен за всички.