Проф. Александър Шурбанов определи текстовете в премиерния си сборник "Записано" като пътни бележки от едно пътуване през света

Сборникът с есета на поета, есеиста, преводача и изследовател на английската литературапроф Александър Шурбанов „Записано“ бе представен тази вечер в столичния книжен център „Гринуич“. Книгата събира негови лични, философски и литературни размисли от няколко декади. С нея издателство „Лист” отбелязва 85-годишнината на проф. Шурбанов, която беше на 5 април.
Авторът отбеляза, че в книгата му „няма нито лирически, нито други герои", а всичко е написано от първо лице. "В нещата, които пиша, съм абсолютно разголен. Не по неприличен начин, но с известно смущение. В целия сборник се опитвам да кажа нещата, които са ми на душата и ги казвам за себе си, не за някой друг", каза още проф. Шурбанов.
Той определи текстовете "като пътни бележки от едно пътуване, не по света, а през света". Те играят ролята на "средство срещу забравата, от която се страхувам и срещу която гледам да се боря, доколкото мога със слабото си слово“, посочи авторът.
Проф. Георги Каприев нарече премиерната книга "диалог с цялата световна култура". "В основата на текстовите на проф. Александър Шурбанов стои слисваща ерудиция, мащабна памет, критична дистанция и причастност към духовните йерархии в човешката културна традиция", каза още той и отбеляза, че „Записано“ се появява след точно 65 години активно присъствие на Александър Шурбанов в българската и поне 60 в световната култура“.
Проф. Каприев се опита да дефинира съдържанието на книгата между есето, фрагмента, бележката и неназовимото споделяне на лични размисли. „Воден от дълголетния си опит, проф. Шурбанов не оставя на тълкувателите да гадаят за структурата и жанра на книгата. Заключителната бележка на автора заявява, че изразът Omnia mea (от лат. - всичко свое, б.р.) би бил заглавието, описващо най-точно съдържанието й. С непоправимата си скромност, Шурбанов се отегля от него. Предпочита думата есета – неща с несигурен статут, заредени със силно субективен елемент, който обаче се разпростира до широката перспектива на човешките род и вселена. Заговаря за майстори на жанра – за Паскал, Чоран, Константин Павлов и, с особено внимание, за Атанас Далчев. Озаглавил е записаните си размисли - бележки, прекръстени обаче от редакторите му на фрагменти“, каза проф. Каприев.
Той допълни още, че „заради близостта си с фрагментите проф. Шурбанов нарича текстовете си опити, бележки, приказки. В последна сметка се спира на „Записано“ - онова от мисловния му свят, което е кристализирало и в текста, в който е издигнал свои, преосмислени реалности“.
Участие в представянето на сборника взе и проф. Александър Кьосев, който определи книгата като "ренесансова", и каза, че от нея "излиза ренесансовият човек, който определя цялостно и хармонично мирогледа на читателя и го въвлича в едно късно ренесансово приключение“.
Записките на автора той нарече "едни прекрасни, малки хвъркати бележки от живота, в които става дума за най-обикновени житейски неща, за проницателни и силно сетивни наблюдения върху едно или друго". Сред тях "може да бъде брезичката или някое куче, или някоя старица, на която даваш милостиня, или пък починал приятел, или пък някаква странност на езика", даде пример той. "Тези наблюдения са изключително живи, изключително лични, и някак неусетено могат да преминат в моралистични сентенции, без читателят дори да е усетил“, посочи проф. Кьосев.
Сборникът е структуриран в няколко тематични части, които очертават вътрешната логика на това на пръв поглед разнородно писане, казват за книгата издателите от "Лист". В първата са разделите „Човекознание”, „Преодоляване на самотата” и „Възпитание на чувствата”, насочени към личния опит и вътрешния свят на човека. Втората обединява текстове под заглавията „Вяра и съмнение” и „Подражания”, а третата част е изградена от размишления по темите „Цивилизации”, „Пътища” и „Бащино ми огнище”.
„Записано“ естествено продължава дългогодишния творчески и научен път на проф. Александър Шурбанов, чието име е трайно свързано с въвеждането и утвърждаването на класически и модерни англоезични автори в българската културна среда, посочват издателите на книгата. Превеждал е Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Алфред Тенисън, Джон Милтън, Джон Дън, Дилън Томас и Томас С. Елиът. Като университетски преподавател и учен той посвещава десетилетия на изследването на ренесансовата и модерната английска литература, автор е на собствена поезия и есеистика.