Художничката Теодора Николова представи в Добрич автобиографичната си книга „Изкуството ме намери“ и демонстрира техниката кафеграфия – рисуване с кафе. Творческата среща се състоя в дом-паметник „Йордан Йовков“ и събра почитатели на изобразителното изкуство.
В демонстрацията се включиха представители на къщата музей – главният уредник д-р Кремена Митева и уредникът д-р Веселина Белева. Своя опит с рисуването показа и волейболистът от Добрич Георги Василев.
Николова разказа, че за кафеграфията се е вдъхновила от американската авторка Карън Елънд, известна с творбите си, създадени с кафе и бира. „При всяка една среща искам да предам колкото се може повече позитивизъм на хората в този реално напрегнат свят и сиво ежедневие. Искам човек да бъде в симбиоза със своя дух и да може да вижда нещата, които някъде остават зад гърба ни, а са на една ръка разстояние от нас. За мен изкуството е съвсем всичко“, каза Николова.
Пред публиката тя показа и картина с най-новата техника, с която експериментира – цианотипията. По думите ѝ тя е започнала да я използва преди около два-три месеца. Техниката съчетава художествени и фотографски похвати и се основава на химичен процес, при който слънчевата или ултравиолетова светлина създава отпечатък върху специално подготвен материал. „Това е слънчев отпечатък – малко химия, доста слънце, много природни материали и след това слънцето ни дава този отговор“, каза за БТА художничката. Тя отбеляза, че характерното за цианотипията е работата в синьо-бялата гама. Намерението ѝ е да представи техниката и в Исперих през следващата година.
По време на срещата бе представена и книгата „Изкуството ме намери“. В нея Николова разказва за личния си път през трудностите и здравословните изпитания към изкуството, което постепенно се превръща в начин на себеизразяване. „Толкова много съм отдадена и влюбена в изкуството, че вярвам в тезата, че то само ме намери в най-подходящия и труден момент, с най-топлото и най-милото докосване“, каза тя.
По думите ѝ идеята за автобиографичната книга е дошла от дъщеря ѝ и постепенно се е превърнала в естествено продължение на творческия ѝ път. Николова се надява историята ѝ да вдъхне кураж на хора, които преминават през труден период. „Идеята е да може да вдъхновиш. Надявам се на някого да мога да помогна с това“, добави художничката.
Д-р Веселина Белева представи Николова като артист, работещ в различни области на изобразителното и приложното изкуство. Сред техниките, с които тя е експериментирала през годините, са макраме, стъклопис, иконопис, квилинг, рисувано стъкло и коприна, акварел, живопис, графика, бродиране, епоксидна смола, полимерна глина, енкаустика, асамблаж, кафеграфия и цианотипия.
„На какво ухае изкуството?“ бе един от въпросите към художничката. За нея то ухае на „обич, свежест, радост, сладко изкушение“, но и на свеж въздух край борова гора, цъфнал розов храст и прясно изпечен домашен хляб.
Теодора Николова е родом от Исперих и се определя като самобитен художник и приложник. През годините работи в областта на живописта, акварела, иконописта, восъчната живопис, приложното изкуство, изработката на бижута и кафеграфията. До момента има 20 самостоятелни изложби в Исперих, Разград, Русе, Шумен, Пловдив и Балчик. Тя е автор и илюстратор на няколко книги и участва в детски творчески ателиета, където предава своя опит на млади художници.