Художникът Иван Нинов си пожелава здраве за своята 80-ата годишнина, която чества днес

Пожелавам си да съм здрав. Това казва художникът Иван Нинов по повод 80-ата си годишнина, която празнува днес. В момента той се възстановява от счупен глезен и е с гипс. „Не съм много във форма“, допълни Нинов пред БТА.
Авторът, познат с графичните си произведения и характерния си интерес към природата, признава, че не обича да прави равносметки за изминатия творчески път. „Аз не обръщам много внимание на тези работи“, отбеляза той.
Наскоро приключи изложбата на Иван Нинов в столичната галерия „Сан Стефано“, но художникът продължава да работи. „Работя си постоянно, но не е свързано с предстояща изложба“, каза творецът.
Природата е сред постоянните източници на вдъхновение в творчеството на Иван Нинов. Макар основното му изразно средство да е графиката, за художника светът далеч не е черно-бял. Той има различни цветове за всеки автор и именно индивидуалният поглед към него превръща преживяното в изкуство.
„Аз съм човек на фрагмента. Всеки миг от живота ми ме изразява“, казва Иван Нинов пред „Литературен форум“ през 1994 г. В продължение на повече от пет десетилетия художникът изгражда разпознаваем графичен език, в който детайлът и лаконичната форма заемат централно място.
Иван Нинов е роден на 19 август 1946 г. във варненското с. Цонево. Единственият творец в рода му е художникът Тодор Петров – негов братовчед по майчина линия. Още от детството рисуването се превръща в естествен начин да опознава света около себе си. Първите му картини са пейзажи с река Луда Камчия, хълмовете край селото, дърветата и цветята в двора. По-късно започва да рисува и най-близките си хора. Учителят му по рисуване в прогимназията забелязва способностите на Нинов и го насърчава да се подготви за Художествената гимназия в София.
ХУДОЖНИК БЕЗ АКАДЕМИЯ
През 1966 г. Нинов завършва Художествената гимназия и се насочва към Националната художествена академия (НХА). Няколко пъти кандидатства, но не е приет. Пътят му към професионалното изкуство обаче се оказва друг. Именно неговият софийски роднина - живописецът Тодор Петров, го представя на Светлин Русев, който по това време работи като художник на в. „Литературен фронт“. Русев започва да публикува рисунки на Нинов във вестника в началото на 70-те години и го убеждава, че отказът от Академията не трябва да означава отказ от изкуството.
Това е период, в който Нинов плаща висока цена за избора си да остане художник. Без софийско жителство, постоянна работа и доходи, той спи по тавани и мазета, а сутрин търси място, където да се измие. Трудностите обаче не го отклоняват от рисуването.
Години по-късно самият Нинов ще погледне към този период с различни очи: „Битът дава може би повече спокойствие, но отнема от чувствителността, съпротивлението, борбата, отстояването на позиция. Като млад мислех, че на човек на му трябват кой знае какви удобства и улеснения на бита“, разказва художникът пред в. „Стандарт“ през 1999 г. „По-късно разбрах, че те са необходими, за да можеш по-пълноценно да се отдадеш на работата си, а работата на художника изисква пълна всеотдайност. Мисля, че ако имах малко от тези удобства, щях да направя много повече неща“, допълва той.
СВОЕОБРАЗЕН ПОЧЕРК
В началото на 70-те години художникът е приет в Ателието на младия художник. Това му дава възможност да започне да показва работите си пред публика. През 1972 г. прави първата си самостоятелна изложба – рисунки с креда и въглен, която веднага привлича вниманието на ценителите и критиката. Само година по-късно идва и първото голямо признание. С графиката „Глава на жена“, изпълнена в техниката на сухата игла и представена на Националната младежка изложба, Иван Нинов печели първа награда.
Така още в началото на професионалния си път той заявява почерка, който постепенно ще се превърне в негов отличителен знак. Изкуствоведът и критик Мая Гоева го определя през 1984 г. като „художник с ярка творческа физиономия, със своеобразен стил и характерен графичен почерк“. В сп. „Родна реч“ тя отбелязва и промяната в работата му – докато ранните му графики са по-усложнени като тематика и композиция, зрелите творби стават „все по-изчистени от детайли и по-прецизни като рисунък“.
От 1969 г. Иван Нинов участва в младежки и общи художествени изложби, както и в представителни изложби на българска графика в САЩ, Франция, Норвегия, Германия, Аржентина. Работи в сферата на графиката – суха игла, литография и фотолитография, на рисунката – креда, темпера, както и на живописта – акварел, масло.
За самия художник този процес на постоянно надграждане е същностен за изкуството: „Изкуството е като спорта – непрекъснато преодоляване на граници и препятствия“, казва Нинов в интервю за в. „Новини“ през 1994 г.
Художникът не остава само в полето на свободната графика. Изявява се и като илюстратор, като оформя художествено „Корените на света“ от Янис Рицос (1977), „Нулев километър“ от Лъчезар Еленков (1977) и „Без свидетели“ от Станка Пенчева (1980).
СРЕД ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА
Работите на Иван Нинов постепенно излизат извън границите на България. Негови творби са включвани в международни биеналета и представителни изложби на българското изобразително изкуство в Белград, Будапеща, Ибиса, Канагава, Краков, Лодз, Любляна, Токио, Ужице, Фрехен и други градове. Представяни са още в САЩ, Аржентина, Мексико, Германия, Норвегия, Русия и Унгария, както и на Есенния салон в Париж.
Самостоятелните му изложби го отвеждат в Прага през 1981 и 1996 г., в Братислава през 1981 и 1997 г., в Мюнхен през 1991 г. и във Виена през 1997 г., където е представен в „Дом Витгенщайн“. Следват експозиции в Малага и Лондон. В България Нинов представя самостоятелни изложби в София – в галериите „Леседра“, „Крида арт“, „Райко Алексиев“ и „Отечество“, както и в Националния дворец на културата (НДК) и в Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6. Има изложби и в Пловдив и Варна.
Самият художник не крие интереса си към чуждите графични школи, но отстоява собствената си художествена индивидуалност: „Не искам да приличам на никого, но опознавам детайлно и обичам словенските графици – Янец Дебеняк, Соня Ламут, допадат ми много и испанците – Антонио Тапиес, Едуардо Чилида, италианците – Алберто Бури, Джузепе Капогроси. В някои от натюрмортите ми дори се усеща Джорджо Моранди (…). Имам цикъл, посветен на този велик художник,“ отбелязва той пред в. „Демокрация“ през 1995 г.
Днес произведения на Иван Нинов се съхраняват в Конгресната библиотека във Вашингтон, в колекция „Лудвиг“ в Кьолн, Германия, в галерии в Полша и Япония и в множество частни колекции.
Признанието за творчеството му се измерва и с поредица от международни и национални отличия. През 1979 г. получава първа награда от изложбата-конкурс „Леонардо и ние“. Година по-късно е удостоен с награда за графика на Римската академия за чуждестранно изкуство. През 1981 г. печели първа награда от изложбата-конкурс „Земята на Ботев“. През 1997 г. получава златен медал от Международната графична изложба в Стокхолм, Швеция. През 2001 г. е отличен със сребърен плакет на Международното биенале на сухата игла в Ужице, Сърбия. През 2002 г. печели първа награда за малка графика от Международната изложба в Бая Маре, Румъния. През 2007 г. получава наградата на името на проф. Стоян Стоянов от 14-ото Международно биенале на графиката във Варна.
/ЕЛ/ДС, отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА,ВИНФ,11.10.1993; Кой кой е в Б-я, с.517; Списък на членовете на СБХ,с.96; в.“Монитор“,29.7.2006,с.43; в. „24 часа“, бр. 179, 7.7.1993; в. „Литературен форум“, бр. 10, 9.3.1994; в. „Новини“, бр. 135, 20.7.1994; в. „Стандарт нюз“, бр. 2247, 5.1.1999; сп. „Родна реч“, бр. 3 от 1984 г.; в. „Демокрация“, бр. 134, 12.6.1995; в. „Демокрация“, бр. 258, 31.5.1996; https://sbh.bg/bg/member/646/ivan-ninov; https://www.segabg.com/category-culture/60-godini-ivan-ninov-oduhotvoryava-neodushevenite