Киното е занаят, за който трябва силна издръжливост, много отдаденост и търпеливост, каза режисьорът Адела Пеева

Киното е занаят, за който трябва наистина голяма издръжливост, много отдаденост и търпеливост. Когато решиш да направиш нещо, не трябва да правиш компромиси. Това каза в интервю за БТА режисьорът Адела Пеева, която бе удостоена със специален „Златен ритон“ за изключителен принос към българското документално кино. Наградата й бе връчена при откриването на едноименния фестивал.
Киното се прави бавно, то има много етапи, а документалното още повече. Това е един безкраен процес, ако не си търпелив и искаш бързи пари, просто не го прави, посочи режисьорът. От следването си в Белград научава основното правило - "Не започвай да правиш филм, докато не сигурен, че си изучил занаята, защото, ако направиш първия си филм лош, никой няма да ти даде повече никакъв филм".  И непрекъснато се страхувах, и сега се страхувам да не направя лош филм. А в България и тогава, и сега се оказва, че няма такова нещо – лош или не, кервана си върви, каза Пеева.
Тя разказа, че е получавала много отличия, но това я ласкае много, защото е инициирано лично за нея. За мен е изключително приятно и важно, че именно тук, в Пловдив, на този фестивал, получих тази награда, защото преди години тук съм преживяла едно от най-големите си вълнения - публиката стана права и дълго аплодира след прожекцията на забранения филма „В името на спорта“, разказа носителката на "Златния ритон".
Тазгодишното издание на фестивала бе открито именно с филма на Пеева "Излишните". Той разказва за три семейства по времето на т.нар. Възродителен процес. Режисьорът иска да започне снимки още в началото на процеса, но не й позволяват, защото има вече два спрени филма. След като дойдоха промените, отидох на място и заснех резултатите от това, което се бе случило - една цялостна разруха, каза Пеева. И днес тази продукция въздейства много силно, а обяснението на автора му е, че е важно в основата да е не просто локална, а общовалидна тема. Иначе филмът „умира“ на следващата година.
"Имам щастието моите филми да живеят много дълго. Чествах 20-годишен юбилей на „Чия е тази песен?“, който продължава да се търси, не спира да върви по света, по фестивали и прожекции. Така например като учебно пособие филмът е част от фондове на библиотеките и видеотеките в над 60 американски университета. „Важно е да не се затвориш в черупката си, да гледаш само пред носа си и да правиш нещо просто ей така – само за да го правиш", каза режисьорът. 
Адела Пеева посочи, че след промените светът се отваря за нея. За снимките на „Чия е тази песен?“ пътува в продължение на почти година в седем балкански страни. Лентата разказва за една песен, за която всички балкански народи се карат, че е тяхна. 
Един от спрените по времето на социализма филми е „В името на спорта“, който разкрива факти за методите, използвани от треньора Иван Абаджиев в подготовката и създаването на европейските ни и световни шампиони по щанги. За този филм медийният специалист Росен Милев й казва: "Адела, твоят филм „събори“ Берлинската стена". Историята за това е, че спреният в България филм тайно се озовава и ще се представя в Западен Берлин на фестивал за късометражно документално кино. "Отидохме на прожекцията, представят ме, пускат филма, тръгва първият кадър и след него спират прожекцията. Някой казва: "Спрете бързо прожекцията и излизайте всички навън". Аз помислих, че идва българското посолство да вземе филма. Оказа се, че падна Берлинската стена. Излязохме навън, беше невероятно, улиците пълни с хора, трабантчета, шампанско“, спомни си Пеева.
По думите й преди промените киното се е правело при едни, за времето си, много професионални условия: на кинолента, с големи снимачни екипи и оборудване. Но това не е пречело, филмите да бъдат спирани. "Общо взето, съумявах да правя всичко, което исках. Те ми вярваха до колкото можеха, а аз ги лъжех доколкото бе необходимо", разказа Пеева.
За времето на социализма тя посочи, че е имало много забрани, а всяка поражда ответна реакция и се нарушава. Това предопределя и настройката на хората, и търсенето на истината, защото тя се заобикаляше и забраняваше, допълни режисьорът. Според нея сега има всичко и хората нямат ищах да се разровят, да видят какво е станало и какво става. Живее се по-добре, имаш достъп до много неща, всичко виждаш и знаеш, но ума и духа стават мързеливи, каза още тя.
Филмът, върху който работи в момента Пеева, разказва за най-младия общински съветник от Мездра, който е ром. Покрай неговата съдба авторът проследява политическия живот в една малка община. Този млад човек вижда скандалите в Общинския съвет, участва в заседанията и разплитане на неразбории, а целият филм би трябвало да бъде една проекция на цялостния ни политически живот днес, допълни Адела Пеева.