Кирил Серебренников в София: След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив

След като напуснах Русия, съм по-беден, но и по-щастлив. Защото работя това, което искам. С тези думи режисьорът Кирил Серебренников обобщи едно от основните послания на срещата си с българската публика под надслов Framing Freedom, която се състоя в голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“. Разговорът, модериран от режисьора Явор Гърдев, беше кулминацията на визитата на световноизвестния театрален и филмов творец в София, по покана на „Световен театър в София“.
В продължение на близо два часа, Серебренников говори за свободата и нейната цена, за живота си извън Русия, за войната, за театъра като пространство на съпротива срещу страха и за необходимостта изкуството да преодолява всякакви национални, езикови и културни граници.
ЕЗИКЪТ Е СРЕДСТВО, А НЕ ГРАНИЦА
Още в началото на разговора, Серебренников постави под въпрос представата, че езикът трябва да бъде преграда пред общуването между артистите и публиката.
Според него технологиите отдавна са направили възможно хората от различни култури да се срещат без посредничеството на ограниченията, които предишните поколения са приемали за даденост.
„Езикът се използва, за да има комуникация. Ние използваме езика, учим чужди езици, за да можем да комуникираме. Комуникацията е необходима, за да се създават общности“, каза режисьорът. Той призна, че дори не харесва традиционния начин, по който зрителите следят спектакли с титри, защото това отклонява вниманието им от сцената. Според него съвременните технологии вече позволяват много по-естествено преодоляване на езиковите различия.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ТАЛАНТ Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ СВЪРЗВАШ С ХОРАТА
Серебренников се противопостави и на разпространеното схващане, че успешната работа между режисьор и актьор зависи преди всичко от общия език: „Виждал съм актьори, които работят в собствената си езикова среда, но не разбират режисьора“.
За него истински важното качество е способността на артиста да установява контакт с публиката. В тази връзка, режисьорът разказа история от работата си в Германия. Когато настоял част от неговите актьори да участват в постановка в голям театър в Хамбург, ръководството първоначално било резервирано. След премиерата обаче директорът започнал лично да кани артистите в трупата.
„Когато видите моите хора на сцената, ще разберете защо се боря за всеки един от тях“, спомни си Серебренников.
ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ОТРАЗЯВА ОБЩЕСТВОТО
По думите му съвременните общества са изградени от множество културни и етнически общности и театърът не може да остане извън този процес.
„Театърът винаги е бил отражение на това, което се случва в обществото“, каза режисьорът. Той припомни случаи от Русия, когато актьори са били оценявани според външността или произхода си, както и практики, според които положителните роли трябвало да бъдат поверявани на изпълнители със „славянска външност“.
„Артистите не трябва да бъдат подбирани по езиков или расов принцип. Цялото богатство, което могат да предадат, зависи от таланта им“, подчерта той.
/следва