Климатичните промени нарушават екосистемите на крайбрежните лагуни, сочи проучване


Климатичните промени и човешката дейност правят крайбрежните лагуни по-солени, заплашвайки тяхното биоразнообразие и екологични функции. Това показват данни от проучване на Австралийския университет в Аделаида (Australia's University of Adelaide), предава Синхуа. 
Крайбрежните лагуни са важни екосистеми, които поддържат рибарството, защитават бреговете от бури и служат като местообитание за риби, ракообразни организми и мигриращи птици. Функцията на лагуните зависи до голяма степен от микробите, които поддържат богатото биоразнообразие, съобщават от университета.
Повишаващите се температури, продължителната суша, намаляването на валежите и покачването на морското равнище, съчетани с човешки фактори като отклоняване на водите, градско развитие и изчерпване на подпочвените водни запаси, тласкат лагуните към хиперсоленост, каза Крис Кинийли от Университета в Аделаида, който провежда проучването.
Тази промяна води до цъфтеж на водорасли и увеличаване на микробите, устойчиви на солена среда, които нарушават ключови процеси като въглеродния цикъл, задържането на хранителни вещества и емисии на парникови газове, каза Кинийли.
„Едно горещо и сухо лято като това, което преживяхме наскоро, може напълно да превърне крайбрежните лагуни в „солена зелена супа“, да намали биоразнообразието, да увеличи риска от смъртност при рибите, да причини токсични цъфтежи на водорасли, както и да отслаби защитата от наводнения по крайбрежието. Лагуните в сухи и полусухи региони като тези в Австралия, Средиземно море и Персийския залив са особено уязвими“, добави той.
Проучването посочва практически решения, включващи възстановяване на водните потоци в околната среда, пречистване на отпадъчните води, възстановяване на влажните региони и подобряване на растителността, устойчива на висока соленост, за да се забави изпарението.
Лагуната Куронг в Южна Австралия възвърна микробното си разнообразие и екологичната си функция в рамките на месеци след наводненията Мъри-Дарлинг през 2022 г. Това показва, че лагуните могат бързо и успешно да се възстановят, предава Синхуа.

София

Изложба „Формат 16/26“ на Десислава Денева-Dede бе открита в София

Изложбата „Формат 16/26“ на Десислава Денева-Dede, която представя творчеството ѝ от последните десет години, бе открита в Съюза на българските...

Враца

Антарктида е по-скоро като частица от космоса, отколкото частица от Земята, каза професор Христо Пимпирев във Враца

Антарктида е по-скоро като частица от космоса, отколкото частица от Земята, каза директорът на Националния център за полярни изследвания професор...

София

Клуб „Писмена“ отбеляза 10 години от създаването си с представяне на сборника „Остров Писмена. Разговори за българската литература“

Литературният клуб „Писмена“ отбеляза 10 години от създаването си с представяне на сборника „Остров Писмена. Разговори за българската литература“. Събитието...

Вашингтон

Името на храната може да повлияе на това колко засищаща очакваме да е тя, установиха учени

Името на една храна може да повлияе върху очакванията ни за това колко тежка и засищаща ще бъде тя, дори...

Цукуба

Само 10 минути бавно бягане могат да помогнат за по-бързо мислене и по-добро настроение, установи проучване

Ако искате да мислите по-ясно и да се чувствате по-щастливи, опитайте да потичате много бавно само за 10 минути, пише...

София

Васил Абаджиев изследва човека като променящо се същество в изложбата „Противоречия“

Изложбата „Противоречия“ разглежда човека като незавършено и постоянно променящо се същество, казва нейният автор Васил Абаджиев. Експозицията ще бъде открита...