Книгата „Българският Чернобил. Археология на моралната нищета“ показва защо населението на България е сред най-тежко облъчените в Европа след Чернобилската авария, съобщават издателите от „Сиела“. В изследването си авторът проф. Димитър Вацов проследява токсичното наследство на Чернобил и българската следа в него.
По техни думи изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната. Стъпвайки върху международни доклади и български архиви, проф. Вацов посочва, че причините за това не се коренят в природни особености или географско положение, а в чисто институционални решения – като следствие от забавени, непълни и често съзнателно изкривени мерки за защита на населението.
За първи път в „Българският Чернобил“ са събрани и анализирани: Диспропорцията между замърсяване на околната среда и облъчване на хората – според данни на МААЕ България е едва осма по замърсяване територия, но според ООН е сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително децата; закъснялата и подвеждаща реакция на властта – официалното признаване на опасността идва едва седмица след радиационния облак, а след това мерките са отменени преждевременно; „Вторият радиационен пик“ (1987) – уникален за България феномен, при който чрез замърсени фуражи радионуклиди отново влизат в хранителната верига и увеличават облъчването на населението.
„В паметта на едно поколение Чернобил остава символ на безотговорността на държавните власти пред опасност, която може да бъде ако не предотвратена, то поне ограничена. Как става възможно след аварията България да бъде на осмо място по радиационно замърсяване в Европа, но да заема печалното първо място по облъчване на хората? Изследването на Димитър Вацов, написано въз основа на изключително богат архивен материал, отговаря на този въпрос. В него е обяснено също как тази безотговорност става възможна, както и защо Чернобил трябва да бъде причислен към причините, довели до падането на комунизма в България“, казва историкът Момчил Методиев.
Димитър Вацов е професор по философия, както и директор на Докторантското училище на Нов български университет. Той е председател на Фондация за хуманитарни и социални науки. Бил е главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ от 1999 до 2022 г. Специализирал е като Фулбрайтов изследовател в Dartmouth College, САЩ (2014 г.). Автор е на шест монографии: „Що е онтология? Насрещни определения“ (в съавторство с Боян Манчев); „Това е истина“ (2016), „Опити върху властта и истината“ (2009); „Свобода или призвание: Интерактивните извори на идентичността“ (2006); „Онтология на утвърждаването: Ницше като задача“ (2003). Има над 100 публикации на шест европейски езика. Интересите му са в областите на онтологията, политическата философия, постаналитичната философия на езика, медийните изследвания и изследванията на популизма, пропагандата и дезинформацията.
/ЕМС/