Свещеникът разказа как Христос, преди да излекува разслабения, опростил греховете му, но юдейските книжници, нямайки вяра в Господа, побързали да Го осъдят в сърцето си, че богохулства.
Отец Иван каза още, че и днес мнозина дръзват да съдят Господа. Не разбирайки нищо от духовен живот и със сърца, прилепнали към земното, те казват: „Защо Бог постъпва така или иначе; защо тоя е грешен човек, а благоденства, а оня, бидейки праведен, мизерства? Защо оня цял живот беззаконства, а е вече в дълбоки старини, пък тоя порядъчен и честен човек си отиде млад и зелен? Защо боледуват малки деца и гинат толкова невинни хора?“
Едни съдят Бога за това, че е суша, други, че е киша. Едни, че наказва и има земетресения и войни; други – че не наказва и е оставил беззаконието да властва навсякъде в света. Човек съди Бога. Творението е въстанало срещу Твореца си. Робът се е вдигнал срещу Господаря си. И всичко това – от човешка глупост и гордост, от злоба и лошотия, защото човек вижда външната обвивка, а сърцевината е скрита за духовния му взор. Защото той знае и налучква миналото и настоящето, но за бъдното няма и представа. Защото е като невръстно дете, което желае да вземе ножа на Божия съд, без да разбира, че ще се нарани смъртоносно с него.
„Не по-малко мерзък и губителен грях е осъждането на ближния“, добави отец Иван. Той продължи с думите, че осъждането е и изкарване на показ на нечии действителни или недействителни грехове. Ние нямаме право да осъждаме никого, защото сами сме подхвърлени на тежки грехове, често пъти по-големи и от тези на ближния, когото осъждаме. Нямаме право да осъждаме и поради безспорния факт, че това дело принадлежи единствено на Бога, и че който осъжда, си присвоява Божиите права.
Отец Иван се обърна към стеклите се в храма миряни с думите, че има едно-единствено позволено осъждане. Това е осъждането на самия себе си. Ако ние внимаваме изключително върху себе си, тогава никога няма да осъдим когото и да било, защото у нас самите ще открием много от онова, за което осъждаме другите.
На неделната света литургия в плевенския храм „Света Параскева“ бяха и поклонниците от пешеходния поход „Светият път“, които преминават по пътя на пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Велико Търново до Рилския манастир.