Кризата с психичното здраве накара индустрията за играчки да поеме нова роля - изграждане на емоционална устойчивост

След пандемията от КОВИД-19 все повече деца се борят с проблеми с психичното здраве, а родителите им търсят начини за изграждане на емоционална устойчивост, предаде Асошиейтед прес.
Компаниите за производство на играчки също обръщат голямо внимание на това.
Макар че е в начална фаза, все повече търговци на играчки възприемат т.нар. MESH (mental, emotional and social health - психично, емоционално и социално здраве), като наименование за играчки, които учат децата как да се адаптират към нови предизвикателства, да разрешават конфликти, да се защитават или да реагират на възникнали проблеми.
Абревиатурата е използвана за първи път в общности, свързани с детско развитие и от Американската асоциация на лагерите преди 10 години, но придоби нов отзвук след пандемията. 
Рейчъл Хармът от компания за играчки и Дебора Гилбоа - семеен лекар, сформираха работна група по-рано тази година с цел да накарат производителите да разработват т.нар. MESH играчки с оглед на емоционалната устойчивост и да накарат търговците на дребно да ги предлагат на пазара. 
"Просто трябва малко да образоваме родителите и педагозите, за да знаят, че можем да използваме времето за игра малко по-целенасочено", каза Гилбоа.
Планът е до средата на 2024 г. те да бъдат сертифицирани. 
От Асоциацията на производителите на играчки, отбелязват, че MESH е област, която ще продължи да бъде обект на интерес.
Много играчки, които биха могли да се считат за MESH, вече се използват - например игри за запаметяване, кукли, някои видове Лего. 
Концепцията беше подчертана на неотдавнашното четиридневно годишно изложение на индустрията за играчки в Ню Йорк, на което бяха представени доста играчки, насърчаващи децата да изразяват чувствата си с помощта на огледала или кукли.
Експертите твърдят, че детската депресия и тревожност нарастват от години. Нестихващият стрес и скръб, предизвикани от пандемията от КОВИД-19, са увеличили проблемите, особено при тези, които вече са ги имали и са били откъснати от консултанти и други училищни ресурси по време на дистанционното обучение. 
В отговор на това много преподаватели започнаха да наблягат на социално-емоционалното обучение, което учи децата на умения, сред които как да управляват емоциите си и да създават положителни отношения с другите.