Левски е по-близо до икона, отколкото до обикновен човек, каза историкът проф. Пламен Павлов на представянето на новата си книга в Сливен

Новата книга на проф. Пламен Павлов „Васил Левски – най-добрият българин. Петнадесет истории за Апостола на свободата“ беше представена днес, 13 март, в Регионалния исторически музей в Сливен. Изданието предлага нови гледни точки и научни тълкувания за живота и делото на националния герой, като се основава и на наскоро изследвани османски архиви.
Книгата е третото изследване на автора, посветено на Апостола на свободата. В нея проф. Павлов разглежда различни аспекти от дейността на Васил Левски – връзките му с т.нар. средна класа на българското общество, стратегията му за бъдещото въстание, отношенията му с българското духовенство, идейното наследство на Левски в неосвободените български земи, контактите му с бесарабските и македонските българи, както и отношенията му с Георги Раковски и Христо Ботев. Отделено е внимание и на революционните комитети като своеобразни военни структури, както и на новооткрити османотурски документи за Левски.
Авторът разказа с чувство за хумор, че първоначално е обмислял да озаглави книгата „Шифърът на Левски“, по аналогия с известния бестселър на Дан Браун, но издателите му препоръчали по-традиционно заглавие.
В изложението си проф. Павлов подчерта, че представата на Левски за българското отечество далеч надхвърля границите на днешната държава. По думите му Апостолът поддържа връзки не само с българи в пределите на Османската империя, но и с общности извън тях – в Бесарабия, Македония и Поморавието.
Първата глава на книгата е посветена на отношенията между Левски и Георги Раковски. Според историка Раковски е изключително явление в българското националноосвободително движение, но именно Левски се оказва неговият най-достоен ученик и продължител.
Проф. Павлов каза, че работата върху изследването е изисквала огромно количество прочетена литература и архивни документи. „За Левски е писано страшно много. В един момент си казах, че не мога да продължа да чета безразборно и трябва да започна да пиша. Оказа се, че с много неща не съм съгласен и се наложи да изложа и собствена позиция“, отбеляза той.
Една от темите, които авторът развива, е ролята на обществените слоеве в революционното движение. По думите му Левски не е лидер единствено на „широките народни маси“, както често се представя, а преди всичко на предприемчивата средна класа и на новите интелигентски професии на XIX век – учители, свещеници, лекари, аптекари, телеграфисти, търговци и занаятчии. Именно тези среди съставят гръбнака на комитетската мрежа.
Историкът обърна внимание и на европейския облик на Апостола. Според него Левски често е представян като типичен българин в традиционно облекло, но в действителност нерядко се обличал по европейски маниер, а понякога се дегизирал и като чужденец – например италиански каменоделец.
В беседата си проф. Павлов засегна и въпроса за подготовката на Априлското въстание, чиято 150-годишнина предстои да бъде отбелязана. По думите му въстанието до голяма степен е продължение на делото на Левски, тъй като именно изградена от него комитетска мрежа стои в основата на подготовката му.
Историкът припомни и известната оценка на Данаил Христов Попов – един от съратниците на Апостола, който след гибелта му казва: „Губим най-добрия си българин“. Именно от тази фраза идва и заглавието на книгата.
„Левски е една много сложна фигура, която понякога се разглежда прекомерно идеализирано – като икона. Но истината е, че той наистина е по-близо до иконата, отколкото до обикновения човек“, каза още авторът.
По време на представянето проф. Павлов говори и за новите данни около рождената година на Левски. Според открити османски данъчни документи от 1844 г. Васил е отбелязан като четиригодишен син на Иван Кунчев, което подкрепя тезата, че Апостолът е роден през 1840 г., а не през традиционно приеманата 1837 г.
В изложението си историкът очерта и многопластовия образ на Левски – монах, политик, организатор и стратег. Той подчерта, че Апостолът притежава изключително чувство за държавност и създава революционна организация, която функционира като привременно правителство.
„За 32 години живот Левски успява да извърши нещо епохално – да изгради организация, която подготвя българите за свободата“, подчерта проф. Павлов.
Представянето на книгата предизвика интерес сред публиката в Регионалния исторически музей в Сливен, а след беседата се проведе разговор с автора и дискусия по темите, свързани с живота и делото на Апостола.