Маестро Гуидо Манкузи от филхармоничния оркестър на театър „Верди“: Вашата публика разбира Верди не само интелектуално, а емоционално

Да представим Верди в България е естествено, вашата публика разбира тази музика не само интелектуално, а емоционално. Отвъд нотите стои човечността. Това казва маестро Гуидо Манкузи от филхармоничния оркестър на театър „Верди“ (Orchestra Filarmonica Teatro Verdi) от Салерно, който идва за шест концерта в България през август.
„Верди говори за любов, свобода, достойнство, саможертва. Това не са стари сюжети - това сме ние. Ако публиката си тръгне само с мисълта, че е чула красиви арии, значи не сме стигнали достатъчно далеч", казва маестро Манкузи и допълва, че най-много очаква концертите на открито: „Там музиката диша различно. Нощта, въздухът, архитектурата около сцената - всичко започва да участва в спектакъла. В такива моменти операта престава да бъде музей и отново става жива".
„Страстта ни движи“, казва режисьорът Даниел Орен. А страстта е именно „печелещата тайна“ на Верди, способна да спечели ентусиастите, но и да разшири публиката си до нови зрители и нови поколения, по думите на Винченцо Наполи, кмет на Салерно.
Както писа БТА, италианският ансамбъл ще премине през шест български сцени – на 7 август в Стара Загора, 8 август – Велико Търново, 9 август - Варна, 10 август - Бургас, 11 август - Пловдив, и 12 август - София, зала „България".
Програмата звучи като история на италианската опера - „Травиата", „Риголето" и „Аида". Но зад нотите стои и съдбата на театър „Джузепе Верди", сцена, която Южна Италия нарича „театър, върнал душата на Салерно".
МАЛКО ИСТОРИЯ
Построен през 1872 г. по модел на легендарния „Сан Карло" в Неапол, театърът е бил замислен не просто като място за спектакли, а като архитектурно доказателство, че и югът на Италия може да диша с културното самочувствие на Милано и Венеция. Любопитно е, че салонът му и до днес пази рядка оригинална дървена конструкция, истинско чудо за театралната архитектура на XIX век. Огромната завеса, изрисувана с прогонването на сарацините от Салерно, някога е била смятана за една от най-красивите в Италия.
Земетресението в Ирпиния през 1980 г. разкъсва не само сгради, а и самочувствието на Южна Италия. Театърът остава затворен почти 14 години - с напукани стени, пропаднал покрив и унищожени фрески. В Салерно тогава казват, че градът е загубил гласа си. Когато през 1994 г. „Верди" отваря отново, това не е само реставрация, а е културно възкресение. Три години по-късно се ражда и филхармоничният оркестър.

/ДД