Мащабният проект „Глад“ на Казанлъшката художествена галерия ще бъде продължен в Националния военноисторически музей през май


Продължение на проекта „Глад“ на Казанлъшката художествена галерия, който показва творби на 23-ма съвременни артисти на различни локации в града, ще бъде представено в Националния военноисторически музей през май тази година. Това съобщи в интервю за БТА директорът на Казанлъшката галерия д-р Пламен Петров. Той напомни, че изложбата може да бъде разгледана в Града на розите до края на март. 
Мащабният проект, който в момента е разгърнат на 22 локации в Казанлък, е второ издание на инициативата „Навсякъде с изкуството“. Посветен е на темата за глада, провокирана от есето „Пиеса за иките... и за българите“ на писателя Георги Марков и от откриването си през октомври е привлякъл посетители не само от Казанлък, но и от други градове. По думите на д-р Петров това е проект, който говори за съвременните проблеми – този глад, който непрекъснато изпитваме да бъдем важни, да бъдем значими и който ескалира особено ярко в социалните платформи, този проблем с отчуждението, което има в обществото ни. „Аз лично определям изложбата като едно от големите достойнства и важни крачки, които галерията миналата година реализира“, каза той. И подчерта, че предстоящото представяне на проекта в столицата е доказателство и за качествено фокусираната тема.
„Радвам се, че с колегите вече работим активно върху адаптирането на някои от творбите, които са показани тук. Ще бъдат генерирани и някои съвършено нови разкази, защото всъщност това е един голям наратив, съставен от множество микроразкази, които гравитират около темата за глада“, обясни д-р Петров. И допълни, че в есето си Марков разглежда глада не в онзи първичен смисъл, който най-често изниква в съзнанието ни като физическа нужда, а глада и като цивилизационен двигател и цивилизационен убиец. 
Според д-р Пламен Петров важно значение има и лекционната програма, която екипът на галерията реализира в рамките на проекта „Глад“. „Благодарение на Министерството на културата, които финансираха част от дейностите, организирахме срещи с едни от най-важните имена на съвременната художествена сцена в България. Аз съм безкрайно благодарен, че автори като Лъчезар Бояджиев, Алла Георгиева, Атанас Тотляков и много други, откликнаха на поканата ни да се включат със свои разкази за онова, което са показали в рамките на проекта и някак си разшириха контекста не само на проекта, но и на своите произведения“, обясни той.
Директорът отбеляза, че публиката е имала възможност директно да говори с тях, да ги попита каква е била авторската идея. И допълни, че предстоят срещи и с други автори, които не са успели да се включат в лекционния цикъл до момента. „Тези срещи за мен са понякога и доста тъжни, защото като че ли в обществото в Казанлък донякъде липсва любопитство за среща с тези хора. Считам, че всяка подобна среща е изключително важна за артистите в града и това общуване би било обогатяващо за всички. Иска ми се гостите да общуват с местните художници, защото от тези срещи могат да се родят много интересни проекти и възможни партньорства“, каза още д-р Петров. Според него правенето на изкуство днес вече не е самотно занимание и идеите би следвало да се улавят в комуникация. За мен тези инициативи са смислени, защото форматът „Събота в галерията“ има своята аудитория, но ми се иска тя да се разширява, допълни директорът. 
По думите на д-р Петров в Казанлък се наблюдава напредък по отношение на общуването на публиката със съвременното изкуство. Той смята, че е важно да има подобни проекти, защото светът на изкуството се разширява. 
Сред достойнствата на проекта „Глад“ е, че в него Художествената галерия си партнира с други музейни институции като Национален военноисторически музей, Национален политехнически музей, Национална галерия – София, Регионален исторически музей – София, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски" и колекция „Peter Kogler" – Виена. „Привлякохме куратори от различни музеи, които да посочат артефакти от тях и да го поставят в контекста на темата за глада“, посочи д-р Пламен Петров. По думите му това са неща, които са много важни за екипа на културния институт. Успяхме да спечелим уважението на рофесионалната общност и тези хора да се включват абсолютно безвъзмездно, за мен, като ръководител на тази институция, това е истински успех. 
В момента се работи и по третото издание на инициативата „Навсякъде с изкуството“. Куратор тази година е Мария Василева, а темата е „Изплуване“. Проектът ще бъде представен в Казанлък през октомври.

София

Съюзът на българските журналисти организира дискусия за етиката в журналистиката

Съюзът на българските журналисти (СБЖ), съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, организира дискусия на тема „Журналисти и медии в...

София

The Prodigy идва в София това лято

Британските легенди на електронната музика от The Prodigy се завръщат в България на Vidas Art Arena в София, информират организаторите...

София

Пея за любов, тя е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова на концерт в София

Обикновено пея за любов. Смятам, че това е най-хубавото чувство, което човек може да изпита, каза певицата Камелия Тодорова, която...

Вашингтон

Съвременните ябълки продължават да еволюират, показва изследване

Съвременните сортове ябълки продължават да еволюират благодарение на постоянния обмен на гени с дивите си предци, а не са „завършен...

Търговище

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града

С тържествен концерт спектакъл в Търговище честваха 180 години от началото на светското образование в града. Озаглавен „180 години знание...

София

През всичките 35 години „Литературен вестник“ остана свободен, каза главният редактор Амелия Личева

През всичките тези години ние продължаваме да сме свободни. Това каза главният редактор на „Литературен вестник“ Амелия Личева по повод...