Масивна черна дупка в съзвездието Дева озадачава астрономите

Масивна черна дупка в сърцето на галактика в съзвездието Дева се е "събудила", произвеждайки струи рентгенови лъчи на почти редовни интервали, които озадачават астрономите, предаде АФП, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър астронъми".
Намираща се на 300 милиона светлинни години от нас, далечната галактика SDSS1335+0728 доскоро не получава достатъчно внимание от астрономите. 
В края на 2019 г. обаче тя изведнъж засиява с необичаен блясък. А през февруари 2024 г. екип, ръководен от Лорена Ернандес-Гарсия от Университета на Валпараисо в Чили, започва да наблюдава рентгенови изблици на почти редовни интервали.
Това е знак, че нейната черна дупка е в процес на "събуждане". 
Повечето галактики, в това число и Млечният път, имат масивна черна дупка в центъра си. Този обект по дефиниция е невидим, тъй като е толкова компактен, че гравитационната му сила не позволява дори на светлината да се изплъзне.  
Когато някоя звезда има "нещастието" да се доближи твърде много до нея, тя бива разкъсана: изграждащата я материя се разпада, след което се върти много бързо около черната дупка, образувайки акреционен диск, преди част от него да бъде погълната завинаги. 
Явлението е известно като "събитие на приливно разрушение".       Черната дупка обаче може да преживее и дълги фази на неактивност, по време на които не привлича активно материя и около нея не се открива никакво лъчение. 
Яркият компактен регион в сърцето на SDSS1335+0728 сега е класифициран като активно галактично ядро, наречено "Ански".
"Това рядко срещано явление ни дава възможност да наблюдаваме поведението на черната дупка в реално време, като използваме рентгеновите космически телескопи "XMM-Нютон" на Европейската космическа агенция (ЕКА) и NICER (Neutron star Interior Composition Explorer), "Суифт" и "Чандра" на НАСА", казва Лорена Ернандес-Гарсия.
Тези краткотрайни рентгенови струи са известни като квазипериодични изригвания (QPE) и астрономите все още не могат да кажат какво ги причинява. 
Настоящата хипотеза е, че те са свързани с акреционни дискове, образувани след събития на приливни разрушения. Не са открити обаче никакви признаци за унищожаване на звезда в гравитационното поле на черната дупка. А изригванията на "Ански" имат необичайни характеристики.
Те са "десет пъти по-дълги и десет пъти по-ярки" от типичните квазипериодични изригвания, което поставя под въпрос съществуващите представи за генерирането им, обяснява докторантът от Масачузетския технологичен институт в САЩ Джохин Чакраборти и член на изследователския екип. 
Това е накарало авторите да разгледат и други хипотези. 
"Все още сме на етап, в който имаме повече модели, отколкото данни за квазипериодичните изригвания. Нуждаем се от повече наблюдения, за да разберем какво се случва", пишат изследователите. 
По-рано телескопът "Джеймс Уеб" наблюдава хаотичните събития около черната дупка в центъра на Млечния път.