Монтaжът бе като яздене на див кон – качваш се, падаш, умираш, после оживяваш, казва Ребека Милър за 5-часовия сериал "Г-н Скорсезе"

Първата среща на режисьорката Ребека Милър с Мартин Скорсезе е на снимачната площадка на филма „Бандите на Ню Йорк“ от 2002 г., тъй като съпругът й Даниъл Дей-Луис участва в него, пише Асошиейтед прес. Там Милър открива един тревожен Скорсезе на прага на голямата бойна сцена от филма, заснета на обширна снимачна площадка.
„Изглеждаше като млад мъж, надяващ се, че е избрал правилния начин да заснеме мащабна сцена“, спомня си Милър. „Бях изумена от това колко млад и жизнен беше.“
Такива са и впечатленията й, докато снима документалния филм за режисьора "Г-н Скорсезе" (Mr. Scorsese), който ще бъде излъчен за първи път в петък по Apple TV+. Милър разказва за живота и кариерата на Скорсезе, чиито филми са едно от най-големите и трайни доказателства за силата на киното.
„Говорим за 32 филма, което е много. Но има и още филми“, казва Милър, като се позовава на бъдещите проекти на Скорсезе. „Това е живот, който прелива извън собствените си граници. Мислиш, че си го обхванал, а после става все повече и повече.“
Животът на Скорсезе отдавна има митичен характер: детето с астма от „Малката Италия“ (квартал в Ню Йорк – бел.ред.), което е израснало, гледайки стари филми по телевизията, и впоследствие е създало някои от най-значимите филми за Ню Йорк. Това също е част от „Г-н Скорсезе“, но филмът на Милър, съставен от 20 часа интервюта със Скорсезе в продължение на пет години, е по-интимен, аналитичен и често забавен разговор за импулсите, които го движат, и вечните въпроси – за морала, вярата и кинопроизводството – които го ръководят.
„Кои сме ние? Какво сме, по-скоро?“, казва Скорсезе в началото на сериала. „Дали сме по природа добри или зли?“. „Това е борбата“, добавя той. „Аз се боря с това постоянно.“
Милър започва да интервюира Скорсезе по време на пандемията. Тогава той се подготвя да снима „Убийците на цветната Луна“. Първите им срещи са на открито и първоначално идеята на Милър е да направи портрет. После си представя двучасов документален филм, а накрая, по необходимост, той се превръща в петчасов сериал. 
По-голямата част от „Г-н Скорсезе“ са спомени на режисьора за неговите филми, но са включени и интервюта с монтажистката Телма Скунмейкър, актьорите Робърт Де Ниро, Леонардо ди Каприо и Даниъл Дей-Луис. Включени са и децата на Скорсезе, бившите му съпруги и старите му приятели от „Малката Италия“. Един от тях, Салваторе Урикола, за първи път се разкрива като прототип за проблемния Джони Бой, който взривява пощенски кутии във филма „Жестоки улици“ с Де Ниро.
„Киното го погълна в толкова ранна възраст и никога не го напусна“, казва Ди Каприо във филма. „Никога повече няма да има човек като него“, добавя Стивън Спилбърг.
Лесно е да си помислим, че Скорсезе, може би най-почитаният жив режисьор, винаги е можел да прави филмите, които иска. Но „Г-н Скорсезе“ ни напомня колко често това не е било така и колко често Скорсезе се е озовавал извън Холивуд, било то поради разочароващи резултати в боксофиса, сблъсък на стилове или избор на спорни теми („Шофьор на такси“, „Последното изкушение на Христос“).
„Той се е борил за всеки един филм“, казва Милър. „Монтирането на всичко това беше като яздене на див кон. Качваш се и падаш, умираш, после оживяваш.“
Днешните филмови продуценти, които са особено предпазливи по отношение на риска, могат да научат някои уроци от „Г-н Скорсезе“ за това колко ценен може да бъде един независим режисьор. Както се обсъжда във филма, в края на 70-те години продуцентът Ървин Уинклър отказва да направи „Роки II“ с United Artists освен ако не направят и „Разяреният бик“.
Милър признава, че филмите на Скорсезе са започнали да влияят на документалния й филм. Монтажът му е придобил стила на монтажа на неговите филми. „В близост до тези филми“, казва тя, „започваш да дишаш техния въздух“.
„Г-н Скорсезе“ наскоро дебютира на филмовия фестивал в Ню Йорк, където синът на Милър, Ронан Дей-Луис, направи режисьорския си дебют с Anemone. На премиерата на „Г-н Скорсезе“ препълнената зала „Алис Тули“ в „Линкълн Сентър“ дойде, за да се наслади с ентусиазъм и да отдаде почит на героя на филма.
„Чуваш всички тези хора да се смеят с него или изведнъж да избухват в аплодисменти, когато видят Телма Скунмейкър или в края на поредицата „Последният валс“, казва Милър. „Имаше усещане за толкова осезаем ентусиазъм и любов. Съпругът ми каза нещо, което ми се стори много красиво: това напомни на всички колко много го обичат.“