Вестник „Труд“ започва като орган на Българския работнически съюз. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза под името „Знаме на труда“ като издание на ОРПС, създаден на 16 септември 1944 г. На 15 септември 1946 г. вестникът е преименуван на „Труд“, орган на ОРПС. От 18 декември 1951 г. той е издание на Централния съвет на професионалните съюзи, от 1972 г. – на Българските професионални съюзи, а след 25 ноември 1989 г. – на Независимите български професионални съюзи.
По повод 90-годишнината на изданието, която бе отбелязана през март, главният редактор Петьо Блъсков определи „Труд“ като „вестник с главно В“ и подчерта неговата жизненост и способност да преминава през различни исторически периоди.
По думите му в годините след 9 септември 1944 г. „Труд“ е профсъюзен вестник и, макар в условията на комунистическия режим да е било трудно да съществува медия, несвързана с властта, изданието е било сред по-умерените. След промените от 10 ноември 1989 г. вестникът преминава през сложен период, свързан със собствеността и политическата му ориентация, и става частно издание. От 9 март 1992 г. вестникът се издава от „Медиа холдинг“ АД. От 3 януари 1994 г. носи името „Дневен труд“, а от 1 януари 2009 г. отново се нарича „Труд“.
Според Блъсков 10 ноември 1989 г. е ключов момент както за „Труд“, така и за цялата българска периодика. Той посочва, че изданието е единственият всекидневник от времето преди промените, който е успял да се запази и да се развие. След 1989 г. вестникът се утвърждава като силен репортерски ежедневник, разработващ обществени теми, а конкуренцията с новите издания според главния му редактор стимулира по-висок професионализъм.
Блъсков определя аналитичността като едно от предимствата на печатното издание и отбелязва, че въпреки развитието на електронните медии именно хартиеният вестник запазва аналитичната си дълбочина. Той подчертава и значението на професионалните стандарти в журналистиката и необходимостта медиите да избягват „крайности и обслужване на поръчки“.
/ВСР