На 85-годишнината от рождението на оперната певица Гена Димитрова е посветен броят на списание ЛИК през юни

През месец юни броят на списание ЛИК е посветен на световноизвестната оперна певица Гена Димитрова. През тази година се отбелязва 85-годишнината от рождението й – тя се навърши на 6 май. 
Сред акцентите в изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) са и именитите български сопрани Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, които градят своите музикални кариери на световната сцена.
Броят на ЛИК „Неотразимата Гена“ ще бъде представен на 9 юли, четвъртък, в 17:00 ч. в Оперен клуб „Рихард Вагнер“ в Софийската опера и балет. Събитието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.
„Настоящият брой на списание ЛИК е посветен на нашите прочути женски гласове в операта и специално на най-мощния от тях – на Гена Димитрова, по случай 85 години от рождението й“, пише във въведението главният редактор на ЛИК доц. Георги Лозанов. По думите му броят от само себе си повдига и по-широката тема за националната гордост, която тези изключителни певици, а и певци – като Борис Христов, Николай Гяуров или Никола Гюзелев – носят на България, каквото е очакването към тях. „Те му отговарят с пълна сила – повече, отколкото звездитe на което и да е друго изкуство – и са балсам за народната душа“, пише още той. Според доц. Лозанов нашите оперни гласове, които обикалят планетата и с творчеството и живота си дават основание да се говори за световна култура и конкретно за световна музикална култура. Той също така припомня, че „голямата четворка“, специално на Вердиевите изпълнителки са Мария Калас, Рената Тебалди, Леонтин Прайс и Гена Димитрова“. 
„Звездният път на Гена Димитрова“ е заглавието на статията на музиколога проф. Боянка Арнаудова. Тя разказва, че Гена Димитрова „до края на блестящата си кариера неизменно споделяше, че всичко е постигнала с неспирно учене и стремеж не само да пее професионално и красиво, но да навлиза надълбоко в музикалния образ, за да овладее и да предаде същината на своите героини – жени със сложни съдби, изживяващи трагедии и катарзиси.“ Според проф. Арнаудова три десетилетия Димитрова – без да се стреми към самоцелна себеизява, всеотдайно, сърцато и смислено пее, играе, неспирно учи, надгражда, раздава се и внушава посланията, вложени в опусите на Верди, Белини, Пучини. „Повече от десетилетие дефилираше триумфално по най-големите сцени на три континента на планетата – преобразявайки се великолепно в Абигайл от „Набуко“, влюбената робиня Аида, в жестоката и властолюбива Лейди Макбет, възмездителката Одабела в „Атила“, в жрицата на друидите Норма или в китайската принцеса Турандот, предизвиквайки неизменно възторг и адмирации“, пише проф. Боянка Арнаудова. „Гена Димитрова вече беше звезда на оперното небе – много търсена и много обичана певица, но си остана и „нашата Гена“, а Софийската опера – нейният дом“, допълва още тя. 
„Големите български сопрани на световната сцена“ е темата, по която пише за ЛИК музикалният редактор Татяна Иванова от Българското национално радио (БНР). „Историята на българското оперно изкуство е сравнително кратка. От първите опити за професионални оперни представления у нас до днес са изминали едва малко повече от сто години. И все пак този малък исторически отрязък ражда феномен, който впечатлява музикалния свят – необичайно голям брой певци от световна величина, чиито кариери се развиват на най-престижните сцени“, пише Иванова. По думите й, ако говорим за сопраните, сред тях особено респектиращи са успехите на Катя Попова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска и Анна Томова-Синтова, а после щафетата поемат Дарина Такова, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Соня Йончева. „Певици от различни поколения, които стават част от световния оперен елит. Те продължават да доказват, че България е значима в света на оперното пеене и дори определя стандарти“, пише още Татяна Иванова.
Списание ЛИК припомня изказвания на Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Красимира Стоянова и Соня Йончева, отразени в емисиите на БТА през последните 30 години – при различни събития или специално за репортерите на агенцията. Сред тях е мисълта на Райна Кабаиванска, че „оперното изкуство ще е винаги живо, защото хората имат нужда от красота“. Както и изказването на Анна Томова-Синтова, че „любовта към героинята е ключът към успешното превъплъщение“. 
За Красимира Стоянова „висшият пилотаж в пеенето е изразяването на емоцията чрез гласа…“ А Соня Йончева казва, че целта на изпълнителите не е да демонстрират техника, а да „разкажат история, хората да изпитат радост, да бъдат привлечени към операта по най-невинен начин…“.
В списание ЛИК са поместени и изказвания на Гена Димитрова, благодарение на записи, предоставени от архивния фонд на БНР. „Мисля, че имам няколко върха, които са на нивото на най-големите певци на света, пели този репертоар, и че съм имала върхови моменти в много театри. И професионално мисля, че съм оставила нещо за колегите, които идват след нас (…) Когато човек си отива, се обръща назад да види какво е останало. Мисля, че следата, която оставих, е светла музикална следа“, казва оперната прима в разговор през 90-те години на миналия век. 
„Големите артисти са винаги в паметта. Записите са живо свидетелство за таланта им, а и уроци за поколения млади оперни артисти“, казва в интервю за списание ЛИК директорът на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов. Той допълва, че гласът на Гена Димитрова е неподражаем и неповторим. „За нея още говорят колегите й по целия свят. Тя е все още призната Маестра в кариерата на много от тях“, казва акад. Карталов. Пред изданието на БТА той разказва как Софийската опера отбелязва годишнината от рождението на именитата певица и как си я спомня публиката, която я е гледала в ролите й от „Дон Карлос“, „Набуко“, „Аида“, „Турандот“ и останалите оперни заглавия, в които е участвала през кариерата си. Той разказва и за отличителните черти на характера й, които я превръщат в неотразима оперна прима.
„Извън сцената тя беше много естествена, емоционална, топла, никога безразлична, никога лоша“, казва в разговор за изданието осиновената дъщеря на Гена Димитрова - нейната племенница Милена Стойкова.
Списание ЛИК припомня как в Плевен – родния край на Гена Димитрова, пазят спомена за нея. В Регионалния исторически музей на града паметта за таланта и изкуството на Гена Димитрова е съхранена в специална експозиция. А от родното й село Беглеж със спомените си за именитата оперна певица се включва 87-годишната Петка Вълчева. „Гена беше красива жена, като богиня. Имаше божествена физиономия, сякаш гледам икона“, казва тя. 
Списанието разказва и за една среща с Гена Димитрова, която оставя дълбока следа в живота на оперната певица Милена Йотова. Като солистка на Софийската опера тя има възможност да участва в постановка на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди, в която пее на една сцена с Гена Димитрова през 1996 г. Преживяването е незабравимо за Милена Йотова, която по това време е на 27 години. По думите й вълнението на сцената и изключителната възможност да има творчески досег с невероятната Гена Димитрова остават сред най-емоционалните и удовлетворяващи мигове в артистичната й кариера.
„Гена Димитрова като човек беше феномен. Беше изключително пряма, изключително откровена. Можеше да те срине със земята, но го правеше с обич, правеше го по един много майчински начин“, казва и оперният певец Иван Момиров, който се среща с нея, когато е студент във втори курс в Музикалната академия. 
Забележителната творческа кариера и следата, оставена от Гена Димитрова, намират място и в информационния поток на БТА през десетилетията. В архива се пазят стотици новини, които отразяват нейни участия не само в оперите из страната, но и на различни световни сцени. В списание ЛИК са поместени акценти от тях, разказващи за международния отзвук на забележителния й глас, талант и присъствие; за любовта на българската публика; за нейни колеги, които я познават като човек и творец; за самата нея – с думите й за операта, за изкуството и за живота в неговата цялост.
Хронологията на ЛИК започва с новини за Софийската народна опера от 1967 година – периода, в който Гена Димитрова дебютира и поставя началото на творческия си път, и когато все още никой не подозира до какви висоти ще достигне.
В списание ЛИК са представени и цитати от някои от международните отзиви, които са достигнали до България през годините – те започват още с първите стъпки на Гена Димитрова на световните сцени в началото на кариерата й и затвърждават триумфа й с всяко следващо участие след това – на различни континенти, в различни страни и градове. Така например италианското списание Gente съобщава: „Гена Димитрова е кралицата на Ла Скала...“
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Юнският брой, на тема „Неотразимата Гена“, можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/81