Навършват се 170 години от Димитракиевата буна във Видинския край

Димитракиевата буна от 1856 година е сред по-слабо познатите, но значими прояви на българското националноосвободително движение през XIX век, свързани с Видинския край. Това каза за БТА уредникът в Регионалния исторически музей във Видин Дияна Ценкова.
По думите ѝ въстанието трябва да се разглежда като естествено продължение на революционните настроения след въстанието от 1850 година във Видинския санджак и като част от общото пробуждане на българското националноосвободително движение. Според нея регионът особено силно е усещал тежестта на данъчния натиск, административния произвол и несигурността, създадена сред местното население.
Ценкова отбеляза, че Димитракиевата буна има и международен контекст, свързан с отзвука от Кримската война. След поражението на Руската империя и активността на българската емиграция във Влашко и Молдова се създават комитетски структури, които подпомагат подготовката на въоръжени действия.
Сред дейците, свързани с подготовката на бунта, тя посочи Иван Кулин, Цеко Петков от село Дългошевци и роденият в Силистра Димитър Петрович, известен като Димитраки Петрович – доброволец в Кримската война и офицер, натоварен с организацията на въстанието във Видинския регион.
По информация, представена от Ценкова, първоначално организационният център е бил в Белград, след което е преместен в Гургусовац (днешния град Княжевац в Сърбия), а впоследствие във Влаович – днешното село Подгоре. Част от събранията са се провеждали в Раковишкия манастир „Света Троица“.
Датата за обявяване на въстанието е определена за 25 май 1856 година. На събирателния пункт край Попов кладенец се събират между 400 и 500 души от селата Салаш, Ошане, Раковица, Подгоре, Праужда, Чупрене и Стакевци, но само около 60–70 от тях са въоръжени.
Ценкова подчерта, че въстанието е било предварително разкрито заради предателство. Османските власти заменят либерално настроения областен управител със суровия Мохамед паша, който предприема решителни действия за потушаването му. Бунтът е потушен, а част от ръководителите са арестувани и хвърлени във Видинския затвор при тежки условия.
Въпреки потушаването, Димитракиевата буна остава последният значим бунт в Западна България преди Освобождението и успява да насочи международното внимание към проблемите на населението във Видинския край, посочи Дияна Ценкова.
По думите ѝ събитието е важна част от историческата памет на региона и свидетелства за устойчивия стремеж към свобода и самостоятелност на населението от Северозападна България.